Б. Парис - Срив

Взех да се унасям чак когато слънцето почна да изгрява.

Ала не си направих труда да се разсънвам, защото беше по-малко вероятно да бъда убита посред бял ден, отколкото през нощта.

Събуди ме телефонът, който звънеше в коридора. Отворих очи и ги вперих в тавана с надеждата, че който и да е, щеше да се откаже. Предния ден телефонът бе звънял настоятелно в осем и половина, но когато го вдигнах, се оказа, че отсреща няма никой.

Сега погледнах часовника: беше почти девет, така че сигурно беше Матю, който звънеше, преди да започне работният му ден. Скочих от леглото и хукнах надолу да вдигна, преди да се включи телефонният секретар.

— Ало — задъхано казах в слушалката. Не чух поздрав, затова изчаках, понеже връзката с платформата често беше лоша.

— Матю, ли си? — извиках по-силно.

Не последва отговор. Затворих и набрах номера му.

— Ти ли се обади преди малко? — попитах направо, когато вдигна.

— Добро утро, скъпа — поздрави ме той подчертано, но през смях. — Как си днес?

— Извинявай — побързах да се поправя. — Ще започна отначало. Здравей, скъпи, как си?

— Така е по-прилично. Добре съм, но тук е доста студено.

— Ти ли се обади преди малко?

— Не.

Намръщих се.

— О, не се шегувай.

— Защо?

— Телефонът звънна, но никой не ми отговори, затова си помислих, че е заради лошата връзка с платформата.

— Не, щях да ти се обадя по обяд. Само че трябва да вървя сега, скъпа, ще се чуем по-късно.

Затворих подразнена, че са ме измъкнали от леглото. Трябваше да има правило, което забранява рекламните обаждания толкова рано сутрин. Денят се простираше пред мен и осъзнах, че не искам да прекарам още една нощ сама. Особено като предната, когато бях станала да отида до тоалетна, но поглеждайки през прозореца, ми се стори за миг, че видях някой навън. Нямаше никой, разбира се, но след това не можах да заспя до разсъмване.

— Тогава иди някъде за няколко дни — предложи Матю, когато се обади и му казах, че почти не съм мигнала през последните две нощи.

— Предполагам, че бих могла — съгласих се уклончиво. — Може би в онзи хотел, в който бях преди няколко години, след като мама почина. Има плувен басейн и спа. Само че не съм сигурна, че ще имат свободна стая.

— А защо не се обадиш да разбереш? Ако имат, можеш да заминеш още днес, а аз ще дойда при теб в петък.

Настроението ми моментално се оправи.

— Страхотна идея! Наистина си най-прекрасният съпруг на света — признателно казах аз.

Позвъних в хотела и докато чаках да ми вдигнат, взех календара от стената, за да съм сигурна точно кои дати да резервирам. Тъкмо изчислявах, че трябва да запазя четири нощувки, ако искаме да останем и в неделя, когато думите „Матю на платформата“ изскочиха обвинително пред погледа ми от квадратчето на понеделника. Стиснах очи с надеждата, че няма да са там, когато ги отворя отново. Но те си оставаха, както и „Матю се връща“, записани в квадратчето за трийсет и първи — петък, последвани от усмихнато личице. Сърцето ми изтръпна и тревогата отново се загнезди в душата ми. Когато от хотела най-сетне ми вдигнаха и рецепционистката ме осведоми, че всички стаи са заети, освен един апартамент, дори не ми хрумна да попитам колко струва, а просто потвърдих резервацията.

Окачих отново календара на стената и обърнах страницата на август, за да е готов, когато си дойдем от хотела. А и за да не види Матю, че е бил прав: наистина ми е бил казал, че отива на платформата.

Едва след като пристигнах в хотела и зачаках да ме настанят, започнах да се чувствам по-добре. Апартаментът беше разкошен, с най-голямото легло, което някога бях виждала. Бързо разопаковах багажа си, пратих съобщение на Матю, облякох си банския и слязох до басейна. Тъкмо прибирах нещата си в шкафчето в съблекалнята, когато получих съобщение от Рейчъл:

Здравей, само исках да кажа, че съм уредила да си тръгна по-рано довечера, така че ще бъда при теб около шест. Ще сготвиш ли нещо или ще излезем да хапнем навън?

Сърцето ми изтръпна и ми се зави свят, сякаш се бях надвесила от висока скала. Как бях могла да забравя, че съм се разбрала с Рейчъл да дойде да спи при мен, след като бяхме направили уговорката едва в понеделник? Спомних си за мама и пареща тревога премрежи погледа ми. Не можех да повярвам, че съм забравила. Вярно, че убийството на Джейн и вината, която изпитвах, ме бяха изтощили, ала как да не се сетя, че поканих Рейчъл на гости? Стиснах телефона и с треперещи пръсти натиснах бутона за бързо избиране, отчаяно копнееща да споделя с някого тревогата си.