Б. Парис - Срив

Хана и Анди пристигнаха малко след дванайсет и половина и не след дълго разговорът се завъртя около убийството.

— Чухте ли, че полицаите призовават гражданите да се обадят във връзка със смъртта на онази жена? — подхвърли Хана, докато подаваше чиния на Матю. — И не ви ли се струва странно, че никой не го е направил?

— Може би, но предполагам, че не са много хората, които са минали по онзи път през нощта — каза Матю. — Особено когато се вихри такава буря.

— Ако се връщам от Касъл Уелс, винаги пътувам оттам — твърдо отсече Анди. — Денем или нощем, пък било и буря…

— Е, а къде беше миналия петък вечерта? — попита Матю и когато всички се разсмяха, ми се прииска да им се развикам да спрат.

Матю забеляза изражението на лицето ми.

— Извинявай — тихо рече той. После се обърна към Хана и Анди. — Кас спомена ли ви, че я е познавала?

Двамата ме изгледаха учудено.

— Е, съвсем бегло — побързах да поясня, проклинайки Матю, че ме издаде. — Веднъж обядвахме заедно, това е. — Мислено се опитах да потисна представата как Джейн укорително поклаща глава при моето омаловажаване на приятелството ни.

— Много съжалявам, Кас, може би се чувстваш ужасно — въздъхна Хана.

— Да, така е…

Последва кратко мълчание, понеже никой не знаеше какво да каже.

— Е, сигурен съм, че ще хванат виновника — заяви Анди.

— Някой някъде все знае нещо.

Успях някак да преживея остатъка от следобеда, но веднага щом си тръгнаха, ми се прииска да се върнат. Постоянното им бърборене беше изтощително, но бе за предпочитане пред тишината, в която имах твърде много време да премислям нещата, натрапили се в ума ми.

Разтребих масата и отнесох чиниите в кухнята, но докато минавах през вратата, се заковах намясто. И отново се втренчих в прозореца, който не помнех да съм затворила вчера, преди да се кача в банята.

Защото сега, като се замислех, си спомних, че докато готвех кърито, бях отворила задната врата, но не и прозореца.

След като Матю излезе за работа, бях разтърсена от усещането за самота, но най-сетне можех да използвам уличен телефон. Предстоеше ми обаждане, което ме изпълваше със страх. Намерих листа, на който бях записала номера, и докато си търсех чантата, телефонът в коридора звънна.

— Ало?

Нямаше отговор, затова предположих, че връзката е прекъснала. Изчаках още десетина секунди, после затворих. Ако е бил Матю, знаех, че пак ще се обади, ако трябва.

Изтичах до горе, за да си взема чантата, нахлузих някакви обувки и излязох. Бях се замислила дали да не ида с колата до Браубъри или Касъл Уелс, за да използвам някой от уличните телефони там, но ми се стори малко прекалено, след като имаше телефонна кабина само на няколко минути нагоре по пътя, близо до автобусната спирка.

Докато вървях, имах усещането, че някой ме наблюдава. Извърнах поглед наляво, после надясно, а след това скришом погледнах назад. Но наоколо нямаше никой, само една котка се припичаше на ниска каменна ограда. Мина някаква кола, ала погълната от собствените си мисли, жената зад волана дори не ме погледна.

Застанах пред кабинката и се зачетох в инструкциите бяха минали години, откакто за последно бях използвала такъв телефон. После потърсих монети в портмонето си и с треперещи пръсти пъхнах в процепа една лира. Извадих мобилния си телефон и прегледах записките с отбелязания номер, който трябваше да набера. Натисках копчетата, питайки се дали постъпвам правилно. Но преди да мога да променя решението си, отсреща вдигнаха.

— Обаждам се за Джейн Уолтърс — задъхано казах аз. — Минах покрай колата й в единайсет и трийсет и тя още беше жива.

— Благодарим ви, че се обадихте. — Гласът на жената беше спокоен. — Бихте ли… — Но аз вече бях затворила.

Побързах да изляза и поех надолу по пътя, преследвана от същото неприятно чувство, че някой ме наблюдава. Успокоих се чак когато влязох у дома. Нямаше кой да ме следи, просто гузната ми съвест ме караше да си фантазирам. И понеже бях направила онова, което от самото начало трябваше да сторя, започна да ми олеква.

След вчерашните ми усилия в градината вече нямаше какво да правя навън, ала в къщата имаше куп работа. Пуснах си радиото за компания, замъкнах прахосмукачката горе и въоръжена с препарат за почистване и парцали, се заех да чистя в спалните. Действах методично, съсредоточена върху конкретната задача, съзнателно избягвайки мислите за Джейн. И всичко вървеше чудесно, докато не започнаха обедните новини: