Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Кой е направил това? — прошепна Мърл.

— Мисля, че аз — отговори Кондора.

Жената, която той… той… както искате я наречете… Мърл впери поглед в него.

Жената-воин, пожертвала своя живот заради неговия, впери поглед в него.

— Годините ми на улицата — изрече той, — седмицата преди единайсети септември бях готов да се оттегля, не бях стар, но човек не е в състояние да получава повече белези. И после… буум! А когато се опомних след една… една тежка операция, ми хрумна страхотна идея, репутация и влияние, достъп до място, където всички искат отговори.

— Обаче си полудял — отбеляза Фей.

— Ами… да — призна Кондора. — Беше толкова шеметно — да знаеш какво можеш да направиш, какво трябва да направиш и какво си направил.

— Тогава защо сега те искат мъртъв? — попита Фей.

— Боже, във вторник бяха готови да те сложат под ключ завинаги като смахнат убиец.

Кондора сви рамене.

— Може би някой дръпва шалтера на цялата система.

— Или пък цялата система се старае да се подсигури никой да не й дръпне шалтера — изтъкна младата жена.

— А ти се бориш с лекарствата, които ти дават, за да забравиш… Метричните ти данни вероятно са регистрирали висок риск. Обаче откъде знаеш? — зададе тя върховния въпрос на всеки следовател.

— Заради самотния стрелец на велосипеда — отговори Кондора. — Като клонг, но без музика. Осъзнах всичко, като го видях. Осъзнах, че не е Сами, нито чичо Сам. Защото само онези изпращат по един стрелец. Трябва да е система с малоброен персонал. Малка операция, малък екип… Което ми напомни за X. В метрото повалихме четирима от общо шестима. Нямат заместници, особено ако X се затваря. И всичко това се връзва с факта, че моят екип под прикритие направи първата крачка. Първоначално от X привличаха всички улични екипи, с които разполагаха, за да ме неутрализират. Разполагаха предварително всяка група от първо ниво на действие, за да е готова, да изпревари теб и Сами, и истинските момчета, да бъде сред тях, но не с тях.

— Онзи тип от Вътрешна сигурност, който се появи в дома ти и когото за малко да застрелям! Той беше стрелецът от перона в метрото, който се измъкна! Велосипедистът!

— Пипнал е партньора ти по заповед на X, убил го е, изчакал е. Знаел е, че ще се прибера у дома след работа. Знаел е, че ще дойдете ти или екип. И че добрите момчета ще ме приберат.

— Ами тази сутрин? Откъде са знаели какво сме намислили тази сутрин? Никъде не фигурираме, не боравим с данни, които да хакнат, но дори само с един човек…

— Вероятно двама — поправи я той. — Шестима от нападението в метрото, остават двама. Някъде има наблюдател и един стрелец на велосипеда. Отнякъде обаче са знаели, че идваме, знаели са, че Крис ще ни заведе в Сенатската комисия по разузнаването, където има твърде много хора от системата, за да ги отвлекат или контролират, където няма да могат да ни ударят и ще успеем да се доберем до Сами живи и здрави. И вероятно ще успеем да разгадаем всичко.

— Двама значи — каза Фей. — Как така?

— Аз — прошепна Мърл.

— Какво? — изрекоха едновременно Фей и Кондора.

— О, божичко, съжалявам. Аз, аз, аз! Вие с вашите пистолети и тайни, с твърденията ви, че онова, което аз познавам, не е истинският свят, че не е моят свят. Не и след вашата поява. Дори ако аз… дори ако ние… Аз съм умна. Схватлива. В политиката, в живота човек винаги трябва да се подсигурява. Да има външен съюзник. Вие ме накарахте да купя четири телефона, аз изтеглих парите от банкомат и купих пет. Поисках дължимата ми услуга — призна Мърл. — Така беше разумно, не можех просто покорно да се оставя да ме завлечете в тази бъркотия. Направих онова, което би проработило и би подобрило шансовете ни, и евентуално би ме подсигурило, ако вие… Ако ме изоставите, измамите или натопите.

— Позвънила си му — отбеляза Кондора.

— На кого? — попита Фей.

— На сенатора, който ми дължи услуга — обясни по-възрастната жена. — Обадих му се вчера. Предупредих го да има готовност, казах му, че ще ми помогне с един разобличител от ЦРУ, с когото съм се запознала в Конгресната библиотека, че сигурно така самият той ще стане герой, но дори да не стане, ще се подсигури.

— И си казала…

— Казах „Кондора“. Изрекох думата. Трябваше да се досетя какво ще направи той. Всъщност е подсигурил само себе си. Най-вероятно се е обадил по мобилния си, предизвикал е поредица от въпроси, създал е връзка към данните за Кондора, поради което снощи вече… вашата X, която контролира цялата система, е знаела, че и той е свързан.