Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Много неща бяха направени и сега почти не можем да повярваме. Забрави за изтезанията, за предаването на престъпници, за тайните затвори, за това, че нахлухме в държава, която няма нищо общо с единайсети септември. Това е стара новина, а сега става дума за най-новото.

Как се създава нова шпионска служба? Създадохме Министерство на вътрешната сигурност и директор на държавното разузнаване, а натрупахме цяла планина от кашони със загадки.

— X? — притисна го Фей.

— Химера. Просто химера. Няма имена, няма централа, няма оборудване, няма служебни карти нито имейл адреси, няма вериги с данни, няма работна диаграма, защото няма организация, няма бюджет, нищо никъде не се споменава. Няма пощенска кутия. Няма кредит. Няма вина. Нищо не съществува, гама персонал. Може би няколко откачени политически царе знаят за X, може би X вече е напълно автоматизирана.

Защото е химера. Софтуер. Логичното преходно съзвездие от квинтилион точки с данни. Тъмна мрежа. Дълбока мрежа. Тайна мрежа. Изтъкана от химери. Свестен тип от обикновена агенция въвежда някой лош по „скалата за заплаха“ или в списък за наблюдение. Заплахата е идентифицирана. Софтуерът започва да обработва него или групата, или банката, където перат парите, или… каквото и да е, който и да е, вече е набелязан от машината.

— Машините не стрелят по хора — отбеляза Мърл.

— Въпрос на тълкуване. Цели армии от библиотекари са част от някаква машина, която изпраща пенсионни кредити и безпилотни самолети с ракети. Софтуерът изчислява, че някакъв тип на Себа Пезани представлява растяща заплаха, обаче той не отговаря на профил, подходящ за нашите „действителни“ шпиони или служби за сигурност. Затова самолетен билет изчезва от федерален договор за милиарди долари. Активира се банкомат. Пистолет е доставен от военновъздушна база до кафене в Рим и ето ти оперативен екип X е нужните пълномощия, власт и информация. Никой не знае откъде получаваме заповедите си, кой всъщност е на върха, как изобщо са създадени нашите нужди. Това не е „осведоменост само при нужда“, това е осведоменост само за това, от което привидно има нужда. X използва хора и системи, за да постигне желаното, а хората и системите никога не разбират. Войниците, полицаите, офис мениджърите или хората на улицата никога не знаят кой ги е поставил там. Те вършат работата, която се очаква да вършат. Без допълнително заплащане, без да разполагат с пълната информация, без представа за по-голямата картина, която X да не контролира. Най-полезните марионетки не знаят, че са кукли на конци. Може би оперативен служител от първо ниво знае, че е X, обаче никога не познава цялата система. Може и да си мисли, че е изпратен от „Делта“ на специална операция. Може би е бивш морски тюлен, който работи като личен треньор в Младежката християнска организация в Мисури, докато не получи есемес. Или редови агент от ФБР, чийто началник всъщност не му е началник. Пенсиониран агент от ФБР, ченге от отдел „Убийства“, което получава допълнително хиляда долара месечно от тайна сметка на ЦРУ, която се води официално като редовния подкуп за някакъв мексикански генерал и е напълно известна на компютрите на данъчните, макар че служителите на X от първо ниво не го правят за пари. А по убеждение. Правят каквото им се нареди. Само крайни случаи. Само при крайна необходимост.

— Целенасочени убийства — каза Фей. — Незаконни екзекуции. Друг вид… неутрализации. Като изпращането в лудница на хора, които създават неприятности, накисването им.

— Прекрасна система — каза Кондора. — Сериозен напредък от началото на Помощна разузнавателна дейност, макар че X никога няма да стане служба в Пентагона.

— Никога няма да се получи — обади се Мърл.

— Фейсбук знае какви реклами да ти показва. Търговците изготвят профил на желанията ти. Системи за лицево разпознаване плюс анализи на поведението, преработване на полицейски доклади и графици за поддръжка на самолети… Схващате: ако свържете всички химери, ще разберете какво трябва да се направи и какво можете да направите… удивителни неща. Не е честно, обаче когато го направите, никой няма да знае, че сте били вие, никой няма да знае, че изобщо е направено. Пренаписвате данните, докато ги променяте. Действителността става онова, което е според данните.

— Началник — отбеляза Фей. — Зелена светлина. Някой, който взема решенията. Трябва да има…

— Авариен прекъсвач? Сърце сред мозъците на машината? Човешко присъствие? — Кондора кимна. — Не е наложително, но въпреки това сме направили. Само един. Единствен човешки субект, застрахована срещу провал контрола на Нулево ниво с програмирана пълна осведоменост и последната дума. Заплащането му не подлежи на никаква счетоводна ревизия. Кротък живот с интуитивен десктоп в обикновена къща в някое американско градче. Това е моделът на двайсет и първи век. Работиш от дома си. Съседите до един ти махат с ръка и никой не подозира.