Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Мърл прошепна:

— Ами ако ни виждат?

Може и да ги виждаха, но Фей беше способна да се придвижва крачка по крачка по тротоара на този безкрайно дълъг мост през сърцето на Вашингтон. Далеч от отсрещната страна видя двуетажни магазини и кафенета близо до спирката на метрото за зоологическа градина „Уидли“, съзнаваше, че няма как да види пъстрата висока стена и стенописния портрет на русото чудо Мерилин Монро — М.М., Мърл е М.М. също, обаче прошарена блондинка и е някаква на Кондора и ме държи за ръката.

Огромни бронзови лъвове охраняваха всеки ъгъл на този мост.

Фей погледна нагоре към лъва, покрай който минаваха:

— Очите му са затворени.

По средата на този каменен мост върху бетонни арки на трийсет метра над върховете на дърветата край „Рок Крийк Паркуей“ Фей погледна над ръждясалия зелен парапет…

Зави й се свят, политна в хватката на Мърл, затвори очи зад слънчевите очила на Кондора, докато светът престане да се върти.

Позволи си да погледне.

Колите фучаха от другата страна на парапета и свистенето им беше не по-малко разтърсващо за нея от гледката надолу към върховете на дърветата и височината.

Фей вдигна очи към синьото небе.

Зелени улични лампи, увенчани със зелени метални орли с широко разперени криле.

Само че те никога няма да могат да отлетят.

Така! От другата страна на моста, успяхме, ние сме… Все още на прицел.

Ама че гледка сме само.

Побелял мъж с грубовати черти с дамска раничка върху черното си кожено яке.

Прошарена блондинка, някогашна красавица, която все още пристъпваше грациозно, ала нямаше къде да отиде.

Прегърбена окаяна кучка, която едва се влачеше, скрита под яркорозова блуза с качулка и авиаторски слънчеви очила, със сплъстена коса, воняща на повръщано.

Кондора ги поведе далеч от ъгъла на улицата с входа към метрото и масите за кафе на открито, надолу по склона на Калвърт Стрийт, към отбивката за „Рок Крийк Паркуей“. По-надолу в същата посока се показа огромен хотел, място с високи сметки, посещавано от жителите на квартала, които през лятото отскачаха, за да ползват открития плувен басейн. Той поведе Фей и Мърл до една затревена лента между отбивката от и за „Паркуей“ и желязната ограда на хотела. Насочиха се към сенките на тревистия склон под растящите близо едно до друго дървета. Поведе ги от другата страна на тези високи живи стражи, където можеха да седнат, да се отпуснат.

Мърл подаде бутилката с вода, която беше купила в китайския квартал.

Кондора отпи. Подаде бутилката на Фей:

— Освежи се.

Тя изпи половината и запази останалото за Мърл.

Която пък изпи три глътки и явно още беше жадна, докато завърташе капачката, но остави съвсем малко вода за всеки случай.

— Защо имаше само един стрелец? — попита Кондора.

— По дяволите! — възкликна Мърл. — Че колко трябват !

— Сами има цяла армия — отбеляза Фей.

— Чичо Сам също, със сигурност.

— Ако не е моят чичо Сами, тогава кой? — попита Фей.

— Може и да е той, а може и да не е — отвърна Кондора.

Фей, която се съвземаше с всяка изминала секунда, поиска да узнае:

— За какво говориш, по дяволите?

— За X — прошепна той.

„Разходка в парка. “

През 1972 година на улицата срещу Белия дом президентските съветници се събират на тайни съвещания, включително за убийството (неуспешно) на разследващия политически скандали журналист Джак Андерсън.

Ама че лудница.

Ясното синьо пролетно утро.

Седяха на тревисто възвишение.

— За какво говориш? — попита Фей Кондора.

Мърл ги изгледа вбесено:

— Що за хора сте вие? Тя е простреляна, Крис е мъртъв, ние сме… Едва не ни избиха заради вас! Направих всичко по силите си, но не се получи. А сега положението ни е още по-тежко, той е мъртъв, а аз не мога… — Тирадата й секна, тя си пое рязко дъх и прошепна: — Кои сме ние?

— He — произнесе Фей, вперила поглед в него, в Кондора: — Какво е X?

През онази априлска сутрин седяха на тревист склон в градски парк — Кондора и две жени, които допреди седмица не бяха разменили дори една дума.

И той попита:

— Ти какво би направила ? Ню Йорк представлява две горящи кули. Стена на Пентагона е разрушена. Цяло поле в Пенсилвания е покрито с трупове. А освен неколцина писатели и един бивш шпионин, който живее от другата страна на околовръстното, нашите хора на утрешния ден, онези, които би трябвало да гледат напред и да предвиждат какво предстои, имат очи, които не виждат, усти, които остават нечути, и ръце, неспособни да предотвратят ужаса.