Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

"…вече никакво завинаги… “

Вожд Джоузеф

…главата ми главата ми мъртва, той е мъртъв защо не аз, той не той, главата…

Дясната ръка на Фей се появи неясно в зрителното й поле, когато тя я смъкна от главата си, и осъзнаването дойде като ехо: „Нагоре по ръката ми.“

Фей се опомни и усети как инерцията я повлича…

Уловиха я, задържаха я, възпряха я и я прегърнаха ръцете на жена, на някаква жена Мърл.

„На задната седалка — помисли си Фей. — Седим, возим се на задната седалка на автомобил.“

И…

Изгарящо ярко слънце ослепителни мълнии в синьо и бяло от всички прозорци.

И…

Звук, без звук, защо няма звук ?

Кондора е на волана.

Като прилеп, излетял от ада, това й мина през ума, а после: „ He е прилеп, той е Кондора .“

Остър десен завой засмука Фей във вихър от звуци: клаксони на автомобили, викове, пищящи гуми, свистенето на вятъра покрай отворените прозорци и горещо потно…

— Застреляха го — чу се да казва. — Застреляха го.

— Фей! — провикна се Кондора, докато рязко завиваше покрай един ъгъл. — Съсредоточи се!

Мърл отпусна хватката си около ранената жена и попита:

— Добре ли си?

— Простреляха ме в главата — прошепна Фей.

Впери поглед в окървавената си длан.

Мърл не й позволяваше да докосва черепа си, пулсиращ от пареща болка.

— Добре си — увери я Мърл. — Куршумът просто се е плъзнал отстрани… Раната е повърхността, има кръв, така е, но… Според мен не е счупил костта, не е влязъл в черепа!

Кондора се провикна откъм шофьорското място:

— Мозъчно сътресение.

Мърл прикова с поглед зелените очи на Фей и разширените им черни зеници.

— Да — каза по-възрастната жена с прошарена коса, която не беше сплъстена от нейната кръв, по дяволите! — Може би.

Клапите на двигателя издрънчаха, фучащата кола подскочи, разтресе се.

— Вони, бензин, какво гори, какво… — каза Фей.

Колата й приличаше на боен самолет, излезе от потока на движението и Кондора зави към едно празно място до тротоара, обаче…

Автобусна спирка. Паркирахме на автобусна спирка.

Вратата на колата се отвори и Кондора изчезна от мястото си между нейните очи и предното стъкло.

— Крис е мъртъв — каза Фей.

До нея вратата към тротоара се отвори.

Кондора помогна на Мърл да изведе Фей от задната седалка на тротоара.

— Да, мъртъв е. И ние ще умрем, ако не побързаме. Трябва да тръгваме, Фей. Хайде!

Но не.

Фей усети как сякаш се отдръпва и вижда отдалеч как те стоят на тротоара:

Кондора с черното си кожено яке, пристъпва напрегнато край нея като хищник в капан.

Мърл, която изглежда състарена, ужасена.

И тя, аз, с петно от тъмночервена съсирена кръв на пукнатата глава.

В китайския квартал сме.

Величествена арка, увенчана с три пагоди, се извисяваше над градската улица, фалшив портал с фалшива позлата и зелени фризове със златисти калиграфски надписи, които можеше да означават всичко или нищо. До арката Фей забеляза огромна църква от червени тухли с ръждясал шпил, който пронизваше небето. Толкова рано сутринта, толкова рано през пролетта, толкова рано през туристическия сезон търговците още не бяха наводнили тротоарите пред азиатските ресторантчета и магазини, откъдето човек можеше да си купи пластмасови буди (засмени или сериозни в дзадзен), сатенени сака с ярки дракони, черни джапанки, електронни джаджи за всяка кредитна карта, подправки, билки и кофи с червени, бели и сини сувенири, пощенски картички, ако все още имате доверие на бавната като охлюв поща на Бен Франклин, чадъри — всичко, което продавачите ви убедят да пожелаете.

— Хайде! — подкани ги Кондора.

Но остави Мърл да хване Фей за ръката, да помогне на ранената жена.

Държи ръцете си празни и отпуснати отстрани на тялото заради пистолета, досети се Фей.

— Стрелци! — изломоти Фей, когато я накараха да закрачи по тротоара на Ейч Стрийт.

Пипна колана си, където… Нямам оръжие! Къде ми е пистолетът!

— Момчета за „мокри поръчки“, от лошите, къде са, къде… къде…

— Там навън. — Кондора ги поведе през Ейч Стрийт надолу към грамадния амфитеатър за концерти на Брус Спрингстийн и хокейни мачове. — Би трябвало.

Тя го видя как оглежда пешеходците по тротоара.

Какво, за какво се озърта? Какво… Камери, затворен кръг на наблюдението.

Кой е в този затворен кръг ?

Кондора пристъпи във входа на изоставен склад с варосани прозорци и надпис: „Скоро се връщаме!“