Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Пистолет ! — провикна се Кондора.

Фей, която се беше обърнала назад към Мърл, се завъртя с лице…

Страхотен изстрел.

Мъж с черна качулка, пазеше равновесие на колелото, без да държи волана с ръце. Изпънал гръб. Носеше се на 27, 26 метра към Главната заплаха/Втора по важност цел, която беше прекъснала очакваното си движение и се бе обърнала назад. Оръжието му се оказа деветмилиметров пистолет със заглушител, стрелецът се движеше към изплъзващата се мишена, описана като носеща бронежилетка. Глух изстрел.

Куршумът прониза дясната страна на черепа на Фей.

Когато чу писъка й, Крис се обърна и я видя да се олюлява, щом следващите изстрели пронизаха гърдите й, бронежилетката.

Крис се втурна към нападателя:

— Не!

Велосипедистът стреля глухо и куршумът прелетя с вой покрай дясното ухо на Крис, а после мъжът с черната качулка трябваше да се прицели в онзи с костюма, втурнал се към велосипеда му.

Дум! Дум! Дум! Заглушените патрони надупчиха гърдите на Крис с червени дупки.

Той се строполи на тротоара и се превърна в остров, който създаваше собствено тъмночервено езеро.

Едната ръка на велосипедиста грабна кормилото, докато той прелиташе покрай падналия на земята мъж. Първата му мишена се олюляваше. Той се озърна за Втората по важност цел — мъж с черно кожено яке, който се е хвърлил през храстите край алеята, но не се е скрил и със сигурност листата не го предпазват от куршумите…

Мърл бутна прелитащия покрай нея велосипедист.

Насочен напред импулс, плюс инерция, плюс тренирана атлетичност. Не бяха достатъчни. Мъжът с черната качулка се превъртя над кормилото на велосипеда, докато той отскочи във въздуха. Приземи се с предно кълбо от джудото, обаче сблъсъкът с тротоара изби пистолета от ръката му, докато той се приземи в храстите срещу зелената стена, зад която се беше гмурнал Кондора.

Фей се олюля и разтреперана приклекна в бойна стойка, стисна глока с десния си юмрук…

Забеляза Крис насред аленото езеро.

Кондора се беше изправил, вдигна пистолета си и стреля към черния силует, който притича отвъд зад два наторени храста.

Фей изстреля откос към нападателя им, още по-неистов и от този на Кондора. В същото време Мърл притича в огневата им линия.

Кондора отмести цевта на пистолета си от Мърл, но къде беше велосипедистът с черната качулка? Кондора погледна наляво, зад себе си — Фей се заклати към мястото, където Крис лежеше…

Мъртъв.

Несъмнено.

Фей имаше алено петно върху сплъстената си коса отдясно на главата, беше зашеметена, опита да се прицели, стреля. Ще избие всички ни с тази стрелба напосоки!

Кондора дръпна Мърл зад себе си, но продължи да се цели към последното място, където беше забелязал велосипедиста убиец.

Няма друга стрелба! Няма други стрелци! Къде са? Къде са!

— Дръпни Фей! — кресна той на Мърл.

Мърл дръпна Фей от лепкавото червено езеро край тялото на Крис.

Кондора се върна на заден ход през парка, теглейки двете жени със себе си.

Фей се метна към мястото, където би трябвало да е убиецът. От глока й изригна огън, куршуми затрещяха в храстите, изстрелите отекнаха по мраморните блокове на Юниън Стейшън зад тях, но утихнаха към мраморните сгради на Конгреса.

Кондора пъхна пистолета си в колана, грабна глока на Фей и заедно с Мърл повлече ридаещата по-млада жена с окървавена и сплъстена коса извън парка.

Никой не стреля по нас! Никой не стреля по нас!

Сирени раздраха въздуха.

Обувките им дращеха паважа на Паркинг 11 — колата на Крис. Ключовете са у Кондора. „Мокрият екип“ сигурно беше подире им, бойци в режим за нападение: придвижване-укриване-стрелба. Кондора набута жените на задната седалка на колата, шмугна се зад волана и запали двигателя.

Всеки момент! Лошите ще започнат да стрелят зад нас всеки момент!

Рязко даде на заден, натисна газта, скочи върху спирачката. Колата се стрелна назад от жълтото място за паркиране — изпищя, разтресе се, спря. Кондора даде лоста напред и натисна газта до дупка.

Колата полетя обратно към мястото си на паркинга.

Разкъса черната телена ограда.

Излетя от Паркинг 11. Гумите заподскачаха по тротоара, стоманата застърга по бетона, колата се наклони рязко и излезе на платното. От двете им страни връхлитаха коли — надуваха клаксоните, натискаха спирачките.

Кондора и оцелелите от екипа му с тласък се понесоха към центъра на Вашингтон, а спасителната им кола цялата дрънчеше и плюеше горещ метал и вонящ на гориво черен пушек.