Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Кондора — прошепна тя.

— И ти — каза Сами.

Да кажем, че това беше залез на една задънена улица в предградията в събота.

— Как така аз?

— Има ли по-подходящ човек от теб да бъде X, след като прекрасно знаеш колко може да се обърка всичко?

— Кондора… и ти…

— И ти. Тримата. Триъгълник. Най-силната фигура.

— Това е сферата — каза Фей.

— Зарежи метафорите и мисловните игрички. Знаеш, че системата съществува. Знаеш, че тя се скапа. Знаеш, че тя никога няма да бъде бракувана. Забрави за повече от двестате топсекретни нападателни кибероперации, които осъществяваме всяка година, неща като компютърни червеи, които се измъкват безконтролно в ядрената програма на някоя лоша държава, СПД — Специализирани програми за достъп, с каквито китайците ни удрят постоянно. X е нещо повече от това. Ние ще водим подобни войни. Ще живеем така цял живот. Ние всички сме свързани. Много скоро няма да е важно как сме свързани, а кои сме ние, свързаните. Няма значение, че според теб това не е много умно. Толкова сме умни, че воюваме заради горящ газ, съставен от динозаври, неуспели да се приспособят, а горенето му предизвиква такова замърсяване, че ледената шапка на Северния полюс се топи, от нея се откъсват късове и отплават, а човек може да наблюдава всичко на мобилния си телефон, да гледа как късовете приближават. Имаш шанса да направиш нещо още сега — увери я Сами. — Можеш да бъдеш част от процеса, за да не загиват хора като Крис. Можеш да формираш властта или…

— Или какво, Сами? — Глокът натежа на колана й. — Или ще бъда заличена?

— Това никога няма да стане. Не и докато аз съм тук. Или Кондора. Ти си героиня, Фей. Но нищо не можеш да направиш, за да спреш X или най-горещите си почитатели: мен и Кондора. На кого ще кажеш, кой ще ти повярва, кой ще допусне да ти се размине предателството? Можеш да се върнеш в Управлението. Да получиш който пост си поискаш в реалния свят. Без нас ще бъдеш звезда. Можеш да приемеш високопарната им бойна агитация и да отидеш да строиш пясъчни замъци на брега. Да срещнеш някой късметлия, който не е Крис, да имаш деца, да остарееш, да побелееш и никога да не разбереш докъде си можела да стигнеш и какво добро си можела да сториш.

— Или?

— Или може да разбереш. — Сами се усмихна: — Искаме те, имаме нужда да бъдеш с нас.

— Защо го правите?

— Познавам някои от улиците в тази нощ и знам какво трябва да се направи.

— Защо той? Защо Кондора?

— Според мен той е установил, че открай време си е малко луд. — Сами се отдръпна. — Не зависи от теб. Не е ли страхотно? Точно в това е смисълът на цялата ни борба, на толкова много смърт — за да може всичко да зависи от нас.

Имам чувството, че нещо се плъзга във въздуха над мен и ме наблюдава.

Мъжът, изпратен да я спаси, да я вземе, се върна в сребристата си кола, паркирана с предницата към изхода от тази задънена уличка, Фей чу как той запали двигателя, чу боботенето, бръмченето. И на сивкавата светлина го видя как се привежда през предната седалка на колата.

Чу изтракването, видя бавния замах на зейналия метал, който й даде право на избор.

Работещ двигател чакаше в сивкавата светлина.

Докато тя се взираше в празната предна седалка, в мястото на стрелеца.

В отворената врата на онази кола.