Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Всички си имаме задължения.

— Ще почакам отвън — каза Фей.

Излезе на прохладния въздух на априлския следобед, седна на горното стъпало на верандата от червен бетон като момиче, което си мечтае да отиде на по-хубаво място.

Знаеше, че изморената жена и чистачът със сини джинси я наблюдават отвътре.

Тя пък наблюдаваше съседите, които напускаха поста си и се връщаха към онова, което ги очакваше у дома — телевизорите или компютърните екрани, или човек, който те обича и когото ти обичаш.

Наблюдава как сенките на дърветата и на стълбовете на уличните лампи се издължават върху сивия паваж на сивата задънена уличка.

Откараха колата, която откраднахме.

И вързания с тиксо мъж в багажника. Със сигурност са го изпратили някъде, където си струва той никога да не разказва нищо, включително на шефовете си.

Някой се приближи от другия край на задънената уличка, намръщи се на кашона, оставен от доставчиците, но наблизо не се виждаше кафяв микробус, където би могъл да го отнесе.

Вечерният хлад проникна през дългата слънчева част на този съботен следобед.

Сигурно никак няма да е лесно да прекараш нощта на открито в някое гробище.

Колата, която влезе в задънената уличка, можеше да е превозно средство на когото и да е.

Сребриста боя, кола на четири-пет години, нищо особено за човек със стабилни доходи, Фей не си направи труда да огледа номерата, след като през предното стъкло установи кой е на волана, кой е сам в тази кутия от стомана и стъкло. Сребристата кола мина по задънената уличка и направи остър ляв завой — закова се на място срещу средата на пресечката. Ако колата беше със стандартна трансмисия, шофьорът си го биваше — белите фарове за задна скорост се присъединиха към червените на спирачката, без да простържат скоростите. Шофьорът паркира така, че задните гуми на колата опряха в тротоара пред къщата с петте червени бетонни стъпала, където седеше Фей с розовата си блуза с качулка.

По-възрастният мъж, който шофираше колата, излезе и се запъти към нея.

Фей усети как който и да беше зад гърба й в къщата, се отдръпна от прозорците, за да не чува нито думичка от онова, което ще се каже на предната веранда. Изчака, докато мъжът от сребристата кола стигне основата на стълбите, и после каза:

— Защо се забави толкова?

— Нали вече сме тук — усмихна й се Сами. — Как си, Фей?

— фантастично, мамка му.

— Твоят Крис беше добър човек. Невероятен. Не мога да изразя с думи колко съжаляваме.

— Колко съжаляваме ли? Само толкова? Защо идваш чак сега?

— На двайсет стъпки от колата телефонът ми направо полудява. И не мога да не приема обажданията. После се налага да отида някъде — сви рамене той. — Не само на едно място всъщност.

— Къде е Кондора? — попита тя.

— Точно за това става дума — отговори Сами.

Носеше обикновено дълго непромокаемо яке, правдоподобно разкопчано на прохладния въздух. Ризата и панталоните в цвят каки като нищо можеше да е купил от интернет и да му бяха доставени от кафяв микробус, Фей знаеше, че под баналното яке има колан и кобур с пистолет, майната му, майната му и на Сами. Стоеше там, малко по-възрастен, за да й бъде по-голям брат, но по-млад, за да й бъде баща, с прошарена къса къдрава коса, избягал като момче ливанец, отраснал в Детройт и възпитан от морската пехота. Сигурно имаше пистолет и на глезена си. А благата му усмивка излъчваше искреност, способна да прониже човек право в сърцето. И би могла да го стори.

— Кой е Кондора? — попита Сами.

— Не си играй с мен.

— Не бих — отвърна той. — Обаче трябва да ти дам избор.

— Мъртъв ли е?

— Да кажем, че има или имаше човек с това име. То е използвано толкова много, че и да, и не са верни отговори на въпроса ти.

— Какво, по… За да си покриеш задника или… или един бог знае защо, би могъл да предложиш максимално добро прикритие на Кондора, да потопиш в мъгла какъв е бил в действителност и какво е било истинското му значение, докато цялата история не заприлича повече на роман или на филм, отколкото на действително събитие. Ама защо да си правиш труда, дори и за да потушиш един скандал, избягал бивш шпионин измамник, човек от X, обаче…

Фей примигна.

Сами отново се появи на фокус.

— Ти си потвърждението — каза тя. — Затова си тук вместо него. За да повярвам. За да… Той се е върнал вътре — прошепна Фей. — Разбил е X и общността го е приела.

— Почти — рече Сами.

— Няма почти — възрази тя. — Или ги е победил, или…