Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Нея… — прекъсна я той.

Фей зяпна. Но не млъкна:

— Или е унищожил X и нея , или те са унищожили него. А щом ти си тук, значи той е победил, обаче жив ли е, мамка му?

— Дааа.

Залезът оцвети небето в по-светлорозово от нейната качулка.

— За теб е важно да разбереш — каза Сами, — важно е да знаеш, че той е жив и че жената, която безразсъдно е дала зелена светлина за убийството на твоя любим и изложил се на риск човек, тази жена… е мъртва.

— Значи съм му задължена.

— Радвам се, че го казваш — рече Сами.

Стомахът й се сви.

— Длъжница си и на самата себе си — продължи той.

Жената с розовата качулка, седнала на една американска веранда, слушаше мъжа, дошъл тук, за да… За да какво ?

— Така наречените X… — поде Сами. — В цялата разузнавателна общност няма нищичко за тях. А са навсякъде — и това говори нещо. Бюджетът на разузнавателните служби е 50 милиарда долара на година. Това може да се промени — сви рамене той. — Може малко да се намали. Тези неща са циклични. Свързани са с войните, кризите. Или с хора като нас, които загиват по улиците като… Клетия Крис.

— Каквото и да правиш — предупреди го Фей, — не го използвай. Поне това ми дължиш.

От погледите им стана ясно, че се разбират.

— Говорим за цикли — каза Сами. — От X го предсказаха и това изненада страшно много имена от вестниците, с които трябваше да се срещна, вместо да отговоря на обаждането ти. Достатъчно е дори само едно събитие, което да запрати цикъла в една или в друга посока. Кондора можеше да е истински тигър за системата, след като му се наложи да се справи с X и с онова, което тя е.

— Каквото прави… правеше — отбеляза Фей. — Всичко е незаконно.

— Незаконен е правен термин, за който решение се взема в съда и с президентски подпис — уточни Сами.

— Сигурно се шегуваш.

— С какво, с моралното ти право ? То рядко побеждава по задните улички на Бейрут.

— Набелязването на Кондора и на Крис не е задна уличка в Бейрут, а е X, които не искат да бъдат отговорни за това как и защо трепят хора.

— Висока стойност, висок риск, огромно въздействие, враждебни цели.

— Всеки може в даден момент за някого да бъде окачествен като такова убийство — възрази Фей. — Има закони, надлежна процедура.

— Именно — каза Сами. — Онова, което правят процесите. Една от причините за циклите, може би утре, може би друг ден, някакъв скандал или изтичане на информация ще разбие прозорец в построението на разузнавателната общност, да кажем, че НАС засмуква всеки имейл, всеки телефонен разговор, всеки уебсайт и целия трафик. Може би ще се надигне обществено недоволство, макар да се съмнявам. Обществеността — великите безлики — те и бездруго си мислят, че това вече се случва, просто не смятат, че се случва на тях, така че на кого му пука какво можеш да направиш. A X е само логическата прогресия, сливането на софтуера, необходимостта и вероятностите.

— Данните не са истината — възрази Фей.

— Така е, само че ние сме обречени да знаем единствено данни и да боравим с тях. Или нещо от данните да борави с нас. А що се отнася до X — кога е била отхвърляна такава превъзходна способност? Просто е практично и умно да го признаем.

— Да не искаш да си Големия брат, Сами!

— Няма Голям брат, само Големите ние.

— Това „ние“ също има две страни: едната си ти, а другата може да представя системата или пък да обозначава гадостта не непременно относно това как живееш, но със сигурност относно това дали получаваш шанс да бъдеш нещо повече от бройка, да бъдеш онзи, който брои.

— Тъпо е да си просто ти, моя приятелко, моя другарко по оръжие, моя колежке. Обаче ако си ти, свързано със системата, ако сме ние… Това е живот, в който ти и аз можем да направим нещо смислено.

— X — прошепна Фей. — Кондора не го е победил, не го е унищожил.

— Той е X — каза Сами. — Сега. Но само отчасти.

— Да — съгласи се тя, — има и теб.

— Още не разбираш. — Той вдигна крак на най-долното червено циментово стъпало и се хвана за черния стоманен парапет на верандата, за да се приведе по-близо и да сподели нещо с Фей: — X не е извън контрол. X е попаднала в ръцете на неподходящия човек, а това вече е поправено. Всички хора, които знаят, каквото знаем ние, признават, че човешката грешка не бива да ни кара да пренебрегваме неизбежната способност.

— Винаги има човешка грешка, Сами. Освен ако не предоставим всичко на машините.

— Ние да не сме луди? — Той вдигна ръце пред гневния й поглед: — Не ми пробутвай поредния сценарий за сингуларност. Всичко се свежда до това кой е сърцето и умът на нас, на контрола. Тази работа трябва да се върши от някого, който знае колко страховито може да се обърка всичко.