Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Кондора се влачеше, провесил ръце до незакопчаното си черно кожено яке. Два резервни пълнителя бяха натъпкани в задния ляв джоб на черните му джинси, а празната им торбичка и кобурът на пистолета му бяха закачени на претоварения колан на Фей под черното й сако.

Дано пистолетът ми да не се покаже над колана.

Планът беше да подаде пистолета си и амунициите на размахващата значката си Фей преди детекторите за метал.

Дано пистолетът не ми потрябва преди това.

— Можем да избираме между две неща, щом се придвижваме пеша — обясни Крис сутринта, докато все още бяха на сигурно място в апартамента му и се взираха в екрана на компютъра. — Е, два логични избора. От пешеходния вход на паркинг 11 на диагоналното Луизиана Авеню има може би двайсет крачки до Ди Стрийт. Наляво две пресечки. Надясно една къса. Качваме се по белите мраморни стълби и сме в административната сграда на Пъсел Сенат. Почти всички минават оттам. Или можем да заобиколим през парка успоредно на Ди Стрийт. От Паркинг 11, откъдето идваме, прекосяваме парка по диагоналните алеи. Може да срещнем други пешеходци. Туристи. Пътуващи от Юниън Стейшън. Служители на Конгреса. Хора, излезли на джогинг. Велосипедисти. От време на време срещаш и по някой бездомник, който спи или се е излегнал в тревата.

— Охранителни камери? — попита Фей.

— Надали. Няма къде да бъдат поставени в парка, няма стълбове или други подобни отпреди единайсети септември. Всеки сантиметър земя там е исторически. — Той сви рамене.

— Ди Стрийт е широка. Големи алеи. По-бързи, прави. Можете да оглеждате преминаващите коли. Ще виждате първия полицейски пост на две пресечки оттук. И дали идва някой.

— Ние сме четирима — изтъкна Фей. — Ще бием на очи. Лесно се забелязваме.

— Добре, една пресечка през парка — съгласи се Крис, — после криволичим по страничните алеи, след това излизаме на Ди Стрийт, но тогава вече ще сме точно пред полицейския пост.

— Разходка в парка — обади се Мърл. — До главния вход на „Харт“, нали?

— Да, входа за служители и за посетители — отговори Крис сутринта в апартамента си, докато допиваше кафето си. — Трябва така да преценим времето, че да стигнем след дългите опашки пред охраната в часа пик пред ченгетата с бели ризи и рамките на металните детектори. Понякога имат и куче. Трябва да се появим между девет и двайсет и девет и половина.

Сега е девет и половина в красива пролетна петъчна сутрин.

Зов на бойна тръба прозвуча от високия триста метра и широк десет бял циментов мемориал на Робърт Тафт през няколко пресечки от мястото им на паркинга.

— Кой е той? — попита Кондора, след като Крис обясни откъде се чува звукът.

— На кого му пука? — отговори Фей.

Излязоха от Паркинг 11 и пресякоха излъскания градски оазис. В средата на парка имаше кръгла градина с пролетни цветя и храсти бодлива зеленика, чиито смарагдови листа режеха като бръсначи. От двете страни на пътя им растяха храсти и дървета като стените на тунел от несекваща зеленина, запушващ всички гледни точки към Кондора, Фей, Мърл и Крис, които крачеха по този кафеникав тротоар към известната необходимост от снимка.

Кондора се мъкнеше последен — като каубой, който подбира стадото отзад.

Кой твърди, че Америка след единайсети септември е забравила историческото си наследство ?

Мърл вървеше на две крачки зад него. Той съзнаваше тактическата грешка на това да наблюдава поклащащите се заоблени бедра със сини джинси, но майната му. Отпред и отляво на Мърл, извън редицата, за да има по-големи шансове един куршум да не повали двама членове на патрула, беше Фей, с черното си сако под раничката — оглеждаше празната алея, по която вървяха, водени от Крис.

Не са толкова печени като морските пехотинци в Афганистан, обаче схванаха основното, мислеше си Кондора.

Велосипедист профуча по циментовия кръг около градината насред парка. Въртеше срещу тях педалите на десетскоростното си колело. Дори от 40 метра, от 39, 38 Кондора забеляза, че велосипедистът е мъж, че не носи предпазна каска, а само е дръпнал ниско над наведената си глава качулката на черното си горнище.

На около трийсет и два метра и като перчещ се седмокласник приближаващият велосипедист… се изправи, за да кара, без да държи кормилото с ръце.

Кондора и Фей чуха как Мърл, която работеше във филмовия архив и вървеше между тях двамата, промърмори:

— Гледала съм този филм.

На около двайсет и девет метра велосипедистът се изправи на седалката и се приближаваше, карайки без ръце — те се събраха пред тялото му и държаха…