Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

„Но какво — помисли си Фей, когато Кондора я дръпна във входа с големината на ковчег, изправен вертикално, — какво ще стане скоро!“

— Скрий окървавената си страна от улицата — нареди й той. — Престори се, че плачеш.

Фей го чу как каза на Мърл:

— Аптеката там. Купи бебешки мокри кърпички с дезинфектант. А от съседния магазин й вземи горнище с качулка, няма значение какво, голям размер.

Фей беше в състояние единствено да стои във входа с големината на ковчег.

Главата ми пулсира, о, боже, дясната половина на мозъка ми гори!

Дишай. Издишай. Попитай: „Защо още не са убили и нас?“

— Не знам — каза Кондора.

Единственото време, познато на Фей, беше сега, но сигурно имаше и друго, защото сега Мърл носеше торби с покупки, които преди ги нямаше, Фей усети щипещо докосване отстрани по главата си, потупване и Оох ! скубане, усети мирис на… Лимони, кърпичките, които използваше Мърл, миришеха на лимони и на алкохол… и на…

— Внимавай! — Кондора дръпна Мърл встрани от жената, скрита във входа.

Фей се преви одве, повърна.

Олюля се, задържа се на крака благодарение на хватката на Мърл.

Още един пристъп на гадене, после се почувства полека, с прояснено съзнание.

Усети как другата жена бърше лицето й, устните й, дори вътрешността на устата й. Една кърпичка политна към вонящия на повърнато бетон на входа, майната му, какво че цапат. Фей чу Кондора да казва на по-възрастната жена:

— Застани до мен с лице навън, прикривай ни, озъртай се за стрелци или за наблюдатели.

Фей усети как той сваля раничката й. Увери се, че джобовете на черното й сако са празни. Свали тази обвивка от нея. Хвърли сакото в локвата, изляла се от вътрешностите й. Кондора свали кобура и торбичката с амунициите за своя пистолет от колана й.

После, о, после, тежестта, която тя носеше от години в кобура на десния си хълбок. Прилив на сила към ръцете й, дланите й се свиха. По-скоро помогна, отколкото попречи на Кондора да пъхне ръцете й в нещо меко, той се пресегна да дръпне ципа, ръцете му докоснаха гърдите й целувките на Крис не Не НЕ и после ръцете му върху раменете й я обърнаха с лице към улицата, видя лицето на Кондора, примигна и тя вече бе тук, сега.

Мърл избърса лицето на Фей с ухаещи на лимон кърпички, захвърли ги във вонящия вход — бели правоъгълници, които летяха надолу към черно сако от един друг живот.

Подаде на Фей бутилка с вода.

Тя отпи, изплакна устата си и изплю останалото на тротоара.

— Отврат! — Две момичета притичаха покрай тях към остатъка от живота си. — Добре — каза Фей. Понечи да кимне утвърдително, но болката се оказа прекалено силна.

Кондора скри ранената й глава с качулката на блузата, с която вече беше облечена.

Розова. Облечена съм с розова блуза с качулка.

Кондора намести авиаторските си огледални тъмни очила на очите на Фей.

Махна на такси и кимна на Мърл да се качва и да му помогне да настанят Фей. Той огледа улицата, скочи в таксито и нареди на шофьора:

— Тръгвай!

Потеглиха, пътуваме с такси в центъра на Вашингтон.

Кондора каза на шофьора да ги откара към зоопарка.

— Ще гледаме животните — прошепна Фей.

Никой в таксито не разбра дали това е твърдение или въпрос.

Нямаше значение. Когато таксито потегли, Кондора пет минути наблюдаваше през огледалата страничните пресечки. Точно покрай хотела, където богато бяло момче, провалило се като нацист и рокмузикант, беше опитало — неуспешно — да убие президента Роналд Рейгън, за да впечатли някаква кинозвезда, Кондора каза:

— Спри. Денят е прекрасен, оттук ще продължим пеша.

Тримата застанаха на тротоара близо до първото комунистическо китайско посолство.

Кондора изчака да изчезнат от огледалата на отдалечаващото се такси.

— Хайде, трябва да минем по моста — подкани ги той.

Сърцето ми препуска, но погледът ми е бистър, виждам ясно през тъмните му очила.

— Сигурно се шегуваш — каза Фей. — Аз съм… той е мъртъв, а…

— Ние сме — настоя той. — Съсредоточи се над това: ние сме. Въпреки толкова много кръв и неприятности нас още ни има. И сега ще преминем по моста.

— Великите парижки мостове — промърмори частица от Фей, която тя още не беше успяла да овладее.

Обаче това не беше Париж.

Беше Вашингтон, окръг Колумбия.

Да кажем, мостът на Кънектикът Авеню. Или мостът „Уилям Хауард Тафт“. Какъв се падаше той на човека, чието име Крис свърза с онази кула на Капитолия с камбанките ? Да му се не види, Фей изобщо не беше сигурна, че ще бъде в състояние да върви.