Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

По-възрастна жена се изправи от мястото си с помощта на бастун.

Кондора настани Фей на освободилото се място. Намести я така, че качулката да скрива по-голяма част от измъченото й лице. Смъкна от раменете си нейната раничка, която носеше още от китайския квартал, и я пусна в скута на Фей.

— Не си показвай лицето на хората. Постарай се да изглеждаш млада.

Провеси пропуска на шията си.

Аз съм този, за когото се представям.

Понесе се насам. Понесе се натам. Обиколи тълпата. Мина покрай щанда в лобито, където продаваха сладкиши с кафе и шоколад, пасти. Покрай рецепцията, където служители с черни костюми се занимаваха с голяма група гости, запътили се към летището.

В ръцете му се озова пакет от същия университет, от който беше пропускът на шията му.

Вратите на асансьора се отвориха. Отвътре бързо излезе измъчен баща с нацупена десетгодишна дъщеря, сграбчена за ръката от майка с изражение, което несъмнено казваше до гуша ми дойде. До тях дъщеря на колежанска възраст се беше отнесла в друг свят, въпреки че ако протегнеше ръка, можеше да докосне жената, която я беше родила. Майката се провикна към мъжа, който я беше дарил с тези две момичета:

— Бързо, семейство Стивънс са паркирали отпред, за да ни закарат на летището!

Изостанал на вече четири стъпки зад забързаното си семейство, бащата подхвърли електронната карта за стаята на празната рецепция с надпис „Ключове“. На лицето му беше изписано облекчение, когато забързано последва семейството си и напусна хотела.

Никой не забеляза как Кондора отмъкна електронната карта от плота.

Часовникът над пълната с хора рецепция показваше 10:57.

Никой от хората, които семейство Стивънс щяха да откарат на летището, не се върна през плъзгащата се остъклена врата. Навън на подковообразната алея, сред оредяващите таксита и редовните автобусчета Кондора не забеляза набързо паркиран и пълен с хора частен автомобил.

Самоуверена жена на около трийсет и пет години, облечена с черен делови костюм с пола, седеше на мястото на консиержа във фоайето и тракаше на настолния компютър.

Кондора и елегантна жена, стиснала в ръка айфон, стигнаха едновременно до мястото на консиержа, но с великодушен жест той даде знак на госпожа Айфон да мине първа.

Разбира се, тя му благодари.

Седна и заговори консиержа, а тя се заслуша в думите й с усмивка и хвърли бегъл поглед към прошарения господин, който любезно се отдръпна и сега чакаше, скръстил ръце върху черното си кожено яке с вид, който показваше, не оценява вниманието, оказано му от консиержа.

В 11:04 елегантната жена се качи в такси на подковообразната алея пред хотела и любезният мъж, който я изчака, се настани срещу консиержа.

Всеки служител, който обслужва клиенти, би забелязал, че мъжът изглежда ужасно.

Мъжът с пропуск, каквито носят родителите на посещение в някой вашингтонски университет, остави пакета, който му бяха дали, върху бюрото й и каза:

— Извинете, не очаквахме такива неприятности.

— С какво мога да ви помогна, господине?

— Имате ли машина на времето за гости? Или пък за смяна на дъщери… лоша шега, обичам я, не бихме я заменили за нищо на света, обаче… Всички казват, че тази година е трудната.

Учтивата усмивка на служителката го насърчи. Разбирането.

— Знам, че е късно, обаче на рецепцията има много хора и не ви забелязах, докато… — Сега я пусни от въдицата. — …докато не се наложи да пропусна онази жена първа, а след вчера, след ориентацията, откъде да знаем? Разбира се, защо момичето да не прекара нощта с новата си съквартирантка и родителите й, а и сутринта се върна и ни чака във фоайето, както се уговорихме, обаче… — Не поглеждайте, обаче ей там? Срозовата блуза с качулката?

Очите на консиержа се стрелнаха и потвърдиха: розова блуза с качулка, жена, отпусната на стола, старае се да остане незабелязана, все едно не е там. Данните са потвърдени.

— Слязохме, за да отидем със семейство Стивънс в къщата им във Вирджиния, преди да се качим на самолета от летище „Дълес“ утре, обаче ужас, заварихме я да седи тук и да крие противно кърваво охлузване на главата си, твърди, че няма да дойде у семейство Стивънс, че няма да учи тук, че иска да се прибира у дома, отказва да говори с майка си, а малката ни дъщеря изпада в… е, наричаме го „състояние“, има нужда майка й да тръгне с нея, не да остане тук с Кали и да разнищи какво точно се е случило.

Служителката нацупи начервените си устни: