Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Господине, дъщеря ви нуждае ли се от медицинска помощ?

— Не, бил съм санитар… Сигурно още не сте били родена по време на войната във Виетнам… С две думи, със съпругата ми си поделихме задълженията и аз не обърнах внимание дали е осведомила рецепцията, че сме освободили стаята, но ето какво: Деб и съпругата ми заминават със семейство Стивънс, аз ще остана тук и ще се опитам да измъкна от Кали какво се е случило, а утре ще се срещнем на летище „Дълес“, обаче…

Той подаде електронната си карта на консиержа.

Веществено доказателство, късче истина, реалност.

— Докато чаках да ми дойде редът, пропуснах да се чекирам, автоматично или каквото там е направила жена ми на рецепцията, но ето го ключа ми.

Жената прокара доброволно предоставения й електронен ключ през процепа на апарата и каза:

— Да, господин Кордингли, регистрирано е автоматично чекиране.

— Имате право и в това е проблемът. Дъщеря ми се мъчи да не избухне в сълзи всеки момент, трябва да получа отговори, преди да се качим на самолета за вкъщи утре, и трябваше да удължа престоя ни дотогава преди единайсет, обаче вас ви нямаше, и после чаках…

— Искате да удължа резервацията си ли?

— Да, моля ви, удължете я, или пък да вземем друга стая…

Взеха друга стая, по-малка, с две легла, 729 в западното крило на същата кредитна карта?

Разбира се.

— Тишината на хотелската стая.

Кондора се изтегна на току-що оправеното легло.

Фей легна на другото.

Разплака се.

И аз.

Отнесе се, после пфууу, върна се обратно. Може да беше заспал, може и да не беше. Следобена светлина изпълваше прозорците на хотела. Часовникът му показваше четири.

И чу Фей да казва:

— Чакай.

Кондора седна в леглото си и се озова лице в лице с нея, седнала на пода и извърната към него.

— Носиш раничката и лаптопа на Мърл, нали?

Той извади лаптопа и й го подаде.

— Едно признание — каза тя. — Докато бях сама, свалих от интернет програма „Защити децата си“. Струваше неколкостотин долара на кредитната карта на Мърл. Програмирах мобилните ни за еднократна употреба с проследяващ джипиес, какъвто купуват родителите, за да държат под око децата си тийнейджъри, и инсталирах системата в този лаптоп. Пълен анализ на нейния телефон в Управлението ще я открие, но системата е програмирана да се крие от съобразителни тийнейджъри, така че…

— Така че X са проследили тайния телефон, който тя скри от нас, обаче заради онова, което ти си скрила от мен и от Мърл, двамата с теб можем тайно да следим другия й телефон?

Фей сви рамене.

— Може ли да проследява назад във времето? Могат ли X…

— Може би — отговори Фей. — Но само ако някой специално търси тези данни.

— А ако те са… спипали Мърл, ще разберат, че телефонът е за еднократна употреба, ще извадят от него предварително въведените ни там номера, но понеже пие хвърлихме тези телефони без батерия, няма да има сигнал, така че…

След три минути двамата гледаха на екрана на лаптопа карта на улиците в квартала непосредствено до околовръстното шосе на градската площ, известна като американската столица.

Синя точка пулсираше на картата на екрана. Появи се адресът.

— Тя е там — прошепна Кондора.

— Телефонът е там — поправи го Фей, тракайки по лаптопа. — Там е от 2:07. Преди това… погледни, картата проследява маршрута, спирала е веднъж тук…

— В зоопарка — каза Кондора. — Изтичала е в зоопарка, намерила е къде да седне, някаква бърлога, и е гледала животните, докато… Докато не са дошли и не са я заловили. Не са я убили там или…

Той грабна лаптопа и кликна на уебсайта на „Уошингтън Поуст“.

— Служител в Сената застрелян на Капитолия. Откраднат автомобил. — Прочете материала на репортерката Камила Сандлин — пет-шест абзаца, полицията на Конгреса, ФБР, заподозряно участието на някаква жена, откраднатата кола била открита опожарена в центъра на Вашингтон. Велосипед, откраднат насилствено от неизвестен извършител от служител на Агенцията за опазване на околната среда, повален в безсъзнание през шест пресечки от мястото по-рано сутринта.

— Изгубили са контрол — прошепна Кондора.

— Кой?

— Всички. Сами и Управлението, а също и X. Твърде много, твърде бързо, твърде публично.

Кликна и екранът на лаптопа се изпълни с картата и пулсиращата синя точка.

Кажи истината на Фей.

— Хаосът е твърде голям — рече той, — X са доста зле… Твърде вероятно е да успеем да се свържем по спешната линия или да проникнем по друг начин, да се доберем до Сами, официално, макар и с насилствено проникване. Да се приберем вътре живи и да разкрием всичко на добрите, на системата, на онова, която би трябвало все още да функционира.