Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Тя впери в него зелените си очи, чиито зеници вече изглеждаха нормални.

Обаче тя не ме вижда.

Синята точка пулсираше.

— Или са я убили, или са я прибрали, но със сигурност са взели телефона й. Което и да е от двете, аз отивам там — заяви Кондора.

— Ако отидем в Управлението…

— Какъв ще е приоритетът им? — довърши той. — Които и да са те. На кого можем да се доверим. На Сами? X все още ли действат въз основа на откраднат официален доклад? В мига, в който се появим, ще ни вкарат в системата — знаеш, че някой наивник, предан на правилата, ще го направи, — и после тази синя точка… Тогава на X ще има остава един- единствен умен ход по отношение на синята точка.

Той взе пистолета си от леглото. Озърна се за черното си кожено яке.

— Става дума за нещо повече от синята точка на Мърл — каза. — И тя стига, обаче… Истината?

Фей кимна.

— Ако вляза, без да довърша това, просто ще стана част от програмата — рече Кондора.

— Ти си само един съсипан старец. — Тя се изправи, олюлявайки се. — Най-вероятно ще бъдат минимум двама. И ще ги бива. И със затворени очи ще могат да ни убият. Ти го знаеш, чета го по лицето ти. По дяволите, ако бях във форма…

— Имаш мозъчно сътресение.

— Професионалните футболисти участват в мачове с мозъчно сътресение.

— Те умират млади.

— Вече не става въпрос за смъртта, а за това с какво бих могла да живея.

Тя отстъпи…

Тежко се отпусна и седна върху леглото, блъсна се в Кондора, събори го върху неговото легло.

Гледаха онова, което не можеха да избегнат да видят.

— Не можеш да се справиш с тях без мен, а аз не съм в състояние. Не и в момента.

Синята точка пулсираше.

— Каквото и да е най-лошото, което може да сполети Мърл, то вече се случва или се е случило, или никога няма да се случи, защото тя е в ръцете им. Може би дори няма крайни мерки или… чудовищен хаос. Дори ако излезем от тази врата сега, можем да стигнем там най-малко след четирийсет минути. В това състояние. Каквито сме сега. Без подготовка, без уличен изглед през Гугъл, без нищо, само с два скапани пистолета. Харесват ли тези шансове?

Не й казвай, че има право.

— Ако ни очаква само някакъв телефон, намерен от някого, отидем ли сега, ще ни очистят и най-вероятно никой нищо няма да разбере.

— Тогава кога?

— Когато видим още какъв хаос ще настане. Когато видим още какво прави всеки от тях. Когато имаме шанс. Когато ти и аз станем онова, което сме способни да бъдем, мамка му!

— Кога? — повтори той.

— Знаеш кога — отвърна тя.

След като си взеха душ, след като си поръчаха рум сървис и след като Фей хапна, без да повърне, гледаха и прочетоха новините, с помощта на компютъра премислиха и изготвиха стратегия, след като Кондора излезе и се върна, даде и на нея от хапчетата си, за да се пребори с болката и да подмами съня, след като се пъхнаха под завивките всеки в своето легло, след като изключеният компютър беше поставен върху полицата до черния екран на телевизора…

Онова, което той знаеше, което чувстваше, онова, което видя и чу наяве и насън, и в кошмарите си, беше една синя точка, която туптеше като самотно човешко сърце.

Всеки трябва да умре някак.

Кондора

Предградията в събота сутрин и Фей седи в открадната кола… майната му, майната им и на тях.

Да ме вземат мътните.

Пред предното стъкло имаше задънена уличка. Седем ниски тухлени къщи бяха разположени като на кръгово кръстовище, една улица като спица се спускаше надолу по склона към задънената уличка, която те доведе тук, сега, в единайсет часа сутринта, време е да напуснеш хотела заради лъжите, които изрече на зазоряване, сайонара, тъпаци.

Да кажем, че тук е Силвър Спринг в Мериленд, на едно млясване с устни от другата страна на околовръстното шосе, но все още в окръг Колумбия, откровена катастрофа, предградие на работяги. Домакинствата късметлии са с двама обитатели. Твърде много домакинства получават твърде малко или твърде ниски заплати в този квартал, където да свързваш двата края е малко повече от това да ти дойде краят.

Потънал сред априлските раззеленили се дървета.

Стена от дървета, после висока дървена ограда на задния периметър на Целевата зона, няколко ниски храсти, тротоар към предната веранда, черни стоманени перила, пет червени бетонни стъпала, после допълнителна алуминиева външна врата, чиято горна половина беше прозорец, и после масивна бяла врата. Може би беше от дърво, а може и да беше от подсилен метал, но ако е така, дължеше се на параноята на хазяина, защото трайно подсигурените скривалища не се вписват в профила на X.