Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— И се нуждаем от теб — каза тя на Крис.

— Утре, трябва да стане утре — прекъсна я Кондора.

— Какво… — вдигна ръка Крис срещу Фей и срещу мъжа с прозвище Кондора. Срещу когото се намръщи, когато го попита: — Какво имаше предвид, като каза, че не съм какъвто си очаквал? Това е моят апартамент, моят дом, тя е моята… аз съм неин.

— От думите й заключих, че ще си по-висок — отговори Кондора.

Усмивка трепна по устните на Кондора, той се изчерви и впери поглед в пода.

Очите на Фей също се залутаха натам.

Дай им този миг.

Позволи му да те трогне.

Крис вдигна поглед и движението му привлече погледите на всички към него, докато казваше:

— Разбирам. Вижте, професията ми не е просто работа за мен, не съм я избрал, за да се докопам до нещо „по-готино“, и ако не опитам да променя нещата, значи мястото ми изобщо не е тук.

— Аз… Ти знаеш — промълви Фей.

Да, знам — увери я Крис. — Сега обаче е важно това… нещо, в което сме се забъркали. — Той погледна към Кондора и попита: — Освен очевидната космическа реалност, защо трябва да действаме утре?

— Защото е петък — отговори Кондора.

Фей обясни на русия мъж, който разхлаби вратовръзката си, защо, какво, как.

— Да, трябва да стане утре — съгласи се Крис.

— Ами довечера? — попита Мърл.

Довечера замразени пици, студени бири от хладилника, размисли и напрегнато мълчание, казани и премълчани неща, очи, пълни с въпроси, и думи, пълни с надежда. С компютъра на Крис очертаха ходовете си, използваха уличните изгледи на Гугъл и сателитни снимки, за да прегледат какво им предстои да видят.

Докато малкият едностаен апартамент се изпълваше с уханието на препечена коричка на пица и къкрещ доматен сос, набъбващо сирене, кръгчета пеперони и сирене, които извиват ръбчетата си навътре, Кондора огледа поредното място, в което не искаше да умре.

Отличителен ергенски дом. Отличителен като конкретно този, но повече заради онова, което беше избрано и харесвано.

Почти като мен.

Или като онзи аз, който можех да бъда, ако…

Цяла стена с електроника. Страхотни тонколони, скъп компютър и музикална система, многобройни полици с дискове, подредени в изкусно обособени категории. Няколко снимки на мама, татко, брат и две сестри — едната по-голямата, другата по-малка. Сред снимките по стените висеше и оригинална рисунка на художник, който си падаше по пурпурните пастели и динозаврите — племенник, стана болезнено ясно за Кондора. В рамка беше поставена легендарната корица на списание „Ню Йоркър“ след единайсети септември — черният силует на града обгръщаше още почерните очертания на кулите-близнаци. На друга снимка се виждаше рядък индиговосин нощен кадър от въздух на сияещия купол на Капитолия, който Кондора и Крис гледаха от тротоарите всеки обикновен работен ден. По стените имаше много книги, няколко на Камю, правна литература, исторически книги, романи. Сред заглавията, които забеляза Кондора, беше „Американска трилогия“ на Дос Пасос, „На изток от рая“, „Невромантик“, „Същността на играта“, „Краймгейт“. Телевизорът беше малък и върху него бяха натрупани няколко диска. По време на бързата обиколка на апартамента, която двамата с Фей бяха предприели, след като проникнаха с взлом, Кондора видя единствената спалня, дрешника с половин дузина костюми, спортни сака, вратовръзки, ризи в найлони от химическото и много чифтове маратонки…” Върхът“ — прошепна Фей — коментар, който той не разбра, но подмина като стратегически маловажен. Извадиха късмет, че в потискащо празния хладилник все пак се оказа, че има замразени пици.

И ти можеше да живееш така.

Почти.

Само че лудостта, която носиш със себе си, ще срине този изтънчен порядък.

Кондора погледна над петте останали парчета пица към Крис, седнал до Фей, и го попита:

— Някой наблюдава ли те?

— Ами… не.

— Странни погледи в службата? Внезапно появили се непознати? Познати лица, които изникват неочаквано?

— Имаш предвид някой друг освен вас? — Крис поклати глава. — Никой не ме наблюдава.

— Някой винаги те наблюдава. Въпросът е кой, защо и какво вижда.

— Крис — поде Фей, — ако аз не бях тук, това ли щеше да е положението?

— Питаш ме дали се държа нормално и не нарушавам обичайната си рутина така, че да събудя бдителността на някого, който е достатъчно откачен, за да му пука?

— На мен ми пука — каза Кондора.

Крис наклони глава и отговори е преувеличено утвърдително изражение: