Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Овладя се, приготви оборудването и раничката си и се върна при останалите.

Изпрати Мърл в спалнята да си приготви лек багаж.

Когато по-възрастната жена се скри от поглед, тя върна кредитната карта в чантата й.

Кондора се смръщи срещу нея. Не каза нищо.

Бунтовник, но професионалист.

Седем минути по-късно тримата излязоха от апартамента.

Обикновен априлски вторник, 2:17 следобед.

Красивият път „Рок Крийк Паркуей“ лъкатуши през Вашингтон покрай река Потомак от Нейви Ярд с някогашните шпионски централи, покрай мемориалните градини в памет на Франклин Делано Рузвелт и съсипаните от Депресията души, възродили се след ужасите и героизма на втората световна война, покрай мраморните паметници на убитите Мартин Лутър Кинг и Ейбрахам Линкълн, стрелва се по права линия от огледалната черна стена на мемориала на загиналите във Виетнамската война и статуите на американските войници от Корейската война, които маршируват сред крайречните дървета като привидения. „Паркуей“ минава под светлия комплекс с многобройни зали, кръстен на един от нашите убити президенти, покрай някогашния жилищен, хотелски и административен комплекс, наречен „Уотъргейт“, и преустроения бивш хотел, където съмнителните типове от онзи скандал провели една от своите тайни операции. Към покрайнините на Мериленд Паркуей подминава улиците на Джорджтаун, където бродят мъже с рози, после стига до зоологическата градина, където на зазоряване чуваш рева на лъвовете, а отдясно се издига вече облагороденият квартал „Маунт Плезант“, където мургави латиноси се бунтуваха срещу предимно чернокожите вашингтонски полицаи през последните дни на двайсети век. След това шосето се разширява и от трилентов път става градски каньон, зелена долина с алеи за велосипедисти и любители на джогинга, места за пикник с масички и тревни игрища за волейбол, сенчести поляни, маскирали лобните места на жертви на убийства, едновременно служебно известни и забравени завинаги. Преди да прекоси окръжната граница, от долината му се разклоняват пътища към квартали с къщи за милиони долари, посолства, оградени от черни стоманени огради и невидими електронни завеси, игрище за голф, сгушено в гората между Паркуей и Шестнайсета улица, по която се стига направо до Белия дом на юг и до Мериленд на север покрай легендарния обрасъл с дървета периметър на военния медицински център „Уолтър Рийд“, който беше обречен да приключи стогодишната си слава като най-прочутата военна болница в Америка заради „преустройство“, което според Фей се дължеше не толкова на остарелия характер на болницата или на съображения, свързани с данъчни икономии, колкото на стремеж ранените войници да бъдат изведени от града, така че на хората, нагърбили се с градоустройството, да не се налага повече да виждат как ветерани в инвалидни колички с ампутирани крайници и изгаряния, станали жертва на решенията на управниците, обикалят улиците на великата ни столица.

Мърл караше червения си форд на север по „Рок Крийк Паркуей“.

Кондора се возеше на предната седалка.

Фей лежеше на задната.

Бърз поглед би заключил, че в колата има двама възрастни, излезли да се повозят.

Червеният форд се отклони от шосето и пое по пътя към игрището за голф.

Фей чу Кондора да казва „Чисто е“ и усети как Мърл намали скоростта.

Червеният форд почти спря, когато Фей изскочи от задната седалка.

После ускори, отдалечи се и я остави сама на пътя.

Две минути по-късно тя излезе на кръстовището на пътя на игрището за голф и Шестнайсета улица. Зави надясно, остави зад гърба си намиращия се на двеста и девет метра призрак на „Уолтър Рийд“ и охранителните му камери и закрачи към Белия дом на петдесетина пресечки оттам, покрай жилищни сгради, където може би нямаше обективи, които да регистрират преминаването й. След двеста крачки в тази посока тя пресече неправилно оживената градска улица, върна се оттам, откъдето беше дошла… но от отсрещната страна, и се запъти на север, в случай че има проследяваща мобилна клетка.

Използва евтиния мобилен телефон за еднократна употреба. Продължи да върви, докато набираше мобилния номер, който беше запомнила преди по-малко от четирийсет и осем часа.

След второто позвъняване й отговори неотзивчиво мълчание.

Крачейки, Фей каза по своя телефон:

— Кажи го, Сами.

— Къде си? — попита той. — Добре ли си? Какво…

— Защо ми изпрати екип за „мокри поръчки“, Сами?