Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Мърл сама. Соло. В колата си. Извън техния контрол.

Мина доста време, след като тя потегли: два часа, четирийсет и три минути и четвърт обиколка на секундната стрелка по циферблата на часовника на китката на Фей.

Времето в действителния свят на Вашингтон: 11:23 сутринта в най-обикновен априлски вторник.

Кристалносиньо небе. Ухание на пролетна зеленина. Изведнъж се появиха места за паркиране покрай тротоара на този жилищен квартал, когато обитателите му, които бяха по-големи късметлии, отидоха на работа, Фей забеляза несмачкани кафяви листа покрай гумите на тази кола, чието предно стъкло беше покрито със зеленикав полен, затова тя реши, че колата е на някого, който ходи на работа с по-икономичния обществен транспорт, където не се очаква да има закъснения заради снощния инцидент по Червената линия.

„Остават й седемнайсет минути, преди да дръпнем спусъка“ — помисли си Фей.

Бяха задържали мобилния телефон на Мърл, когато я пуснаха.

— Ами ако нещо се обърка? — попита тя.

— Вече се е объркало — отговори Кондора. — Това е шансът ти да го оправиш.

— Не, исках да кажа…

— Знаем какво искаше да кажеш — увери я Фей. — Придържай се към плана.

— Мисли за това, което трябва да се случи, което ни е нужно да се случи — додаде Кондора.

Мърл изгледа и двамата, после спря поглед на него и отвърна:

— Ще се постарая.

Дадоха й хиляда долара в брой.

Фей очакваше прегръдката и целувката, с които Мърл се сбогува с Кондора. Учуди се, когато по-възрастната жена обаче обгърна и нея с ръце и не я пусна, докато тя не отвърна на прегръдката.

— Ще се видим — каза Мърл.

Излезе от апартамента и вратата изщрака.

Един удар на сърцето.

Два.

Фей пъхна лаптопа на Мърл в раничката, пусна вътре и мобилния й заедно с батериите на стационарните телефони — номерът още беше активен, приемаше съобщения, но без батериите никой не можеше да използва комуникационните съоръжения от двайсети век, за да се обади, да се свърже с 911 или с някого, който би изслушал какво има да му каже Мърл.

Кондора беше с черното си кожено яке, черните джинси и измачканата синя риза. Фей забеляза термопотника му под синята риза, а връзките на черните му спортни обувки бяха вързани с трудно разхлабващи се възли, каквито предпочитаха алпинистите и спецекипите. Пистолетът му висеше в кобура от дясната страна на колана му до сгъваемия нож, а от лявата страна на колана бяха подредени резервните пълнители. При закопчано яке нищо не личеше, скритото оръжие не се очертаваше.

Фей препаса глока си и два резервни пълнителя. Трябваше да повалиш стрелците в метрото. Трябваше да ги убиеш. Тя имаше в раничката си две нови зашеметяващи гранати на „Делта форс“ — съвсем малки, достъпни само за ограничен кръг, заглушител за пистолета си, лъскаво черно фенерче, голям колкото пура алуминиев цилиндър с шперцове и обтегачи. Остави натежалия от куршумите пълнител за трийсет и осемкалибровия револвер върху стъклената масичка.

Двамата излязоха на бял свят.

Приведена в откраднатата кола, Фей погледна часовника си: оставаха петнайсет минути.

Погледна над предната седалка на колата, покрай тротоара към блока на Мърл, нагоре по склона покрай кръстовището към дърветата на детската площадка, където люлките висяха празни и неподвижни на веригите си. Кондора се криеше сред онези дървета. Щеше да си измисли някакво скапано алиби, ако се появи бавачка с малките си питомци и забележи по-възрастния мъж, който като нищо би отнесъл обвинение в съмнително поведение. Обаче тази сутрин Фей още не беше забелязала никакви деца по тротоарите. Може би люлките и игралните площадки бяха реликви от миналото или тотеми на възможното.

Не мисли за това. Просто празни люлки.

Часовникът й показваше, че остават четиринайсет минути.

Очите й се стрелнаха към огледалото за обратно виждане, което беше нагласила така, че да вижда какво става зад паркираната кола — приближаващите коли и минувачи по тротоарите, които не се прокрадваха в бойни пози и не използваха спрелите коли за прикритие. Страничното огледало от дясната страна й помагаше да наблюдава този тротоар. А що се отнася до отсрещната страна на улицата, дори ако решеше да направи нещо повече от това да я наблюдава в другото странично огледало и да се обърне назад, виждаше единствено паркирани автомобили.

Никога не разполагаш с идеалната оптика.

От своята страна на игралната площадка на хълма Кондора можеше да наблюдава автомобилите, които идват от отсрещната страна или завиват по този път от двете посоки на напречната улица.