Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

И прошепна:

— Нямаме време.

После вдигна лице към целувката им.

А неговите ръце обхванаха заоблените й податливи бедра и я придърпаха по-наблизо.

Тя го стисна още по-здраво през шията, докато ръцете му се плъзнаха нагоре по тялото и се изпълниха със стегнатата тежест на гърдите й.

Мърл прекъсна целувката, зарови лице в гърдите му, притисна устни към шията му. Дланите й обхванаха хълбоците му и докато го целуваше, се изви към него, хълбоците й докоснаха леглото и тя каза:

— Да намерим време.

Целуна го, придърпа го по-наблизо, докато сядаше на леглото, а той остана прав, гледаше я, чувстваше и виждаше какво прави, какво прави… ох, ох, а когато мигът настъпи, не успя да сдържи вика си.

За втори път след това тя лежеше с него, но само за мъничко. Остави го и отиде в банята. Чу я да си мие зъбите. Тя се върна и пропълзя в леглото с думите:

— Използвай моята самобръсначка. И своята четка за зъби. — Усмихна му се. — Когато си готов.

Мърл се облече бързо, сложи си черен сутиен и бикини, отгоре — свободни джинси и синя риза. Отново избърса косата си с кърпата, но я остави спусната и влажна. Взе дрехите от стола и му каза:

— Ще направя кафе,

— Почукай, преди да докоснеш бравата.

— Но това е моят апартамент.

— Вече не.

— Какво трябва да направи едно момиче, за да си има собствен живот?

Но се усмихна.

Вдигна прането на ръце и почука на вратата на собствената си спалня.

Изчака, отново почука.

Двамата чуха Фей да се обажда през затворената врата:

— Минутка. — След по-малко от минутка, поне според Кондора, тя отново се обади: — Вече може.

Мърл отвори вратата, излезе от спалнята и затвори вратата, без Кондора всъщност да види партньорката си в тази мисия.

Синята самобръсначка за еднократна употреба се оказа доста затънена, когато той сапуниса лицето си срещу гладкото огледало в банята. Пастата й за зъби остави ментовосвеж вкус в устата му.

Кондора се върна в спалнята и се озърна за кашона със загубени вещи…

Усети се как полита, как задникът му се стоварва върху леглото, как се просва по гръб и пред погледа му се изпречва масивният таван и го притиска.

Остани тук. Песен на Джон Стюарт. Съобрази какво трябва да направиш и какво не можеш да направиш. Мечтаеш да останеш тук и сега, но пък може би…

Всяко може би те побърква.

Той не откъсна очи от тавана, за да види кой или какво беше това привидение.

— Твърде късно, вече съм там.

Намери време.

„ Тези думи — помисли си Кондора. — Тя не е мъртва. Тя е в другата стая.“

Сигурна ли си?

Сигурна съм, че искам онова, което вече знам, че мога да имам.

Осъзнай истинската си реалност.

— Майната ти — закани се той на бърборещото привидение.

Но незлобливо.

И привидението го знаеше.

Не мога да допусна да я убият.

Да убият и нея, додаде той, преди привидението да успее да му проговори.

Усмивката на Мърл. Извивката на устните й. Съвършените думи, които намираше. Онова, което според него знаеше тя. Как му позволяваше да я прегръща. И как тя го прегръщаше. Това му стигаше или почти му стигаше, или поне беше много по-хубаво, отколкото му се полагаше. Тя ли е последната ми! Кондора остави тази мисъл да отлети като… недостойна.

Върни на Мърл нейния нормален и сигурен живот.

Всичко друго…

Ти вече знаеше всичко друго.

Ала това го каза той. Не привидението.

Кондора се надигна гол, стъпил на пода и със съзнание, освободено от илюзиите, които би могъл да скрие.

— Сега доволна ли си? — попита гласно.

Не получи отговор.

Никакъв отговор от никакво привидение.

Странно.

Уханието на кафе го подмами.

Надигна се от леглото. Облече се. Приближи се към вратата.

„Случват се разни неща. “

Доналд Ръмсфелд, министър на отбраната на САЩ

Вратата на спалнята се отвори.

Фей примигна, когато видя кой излиза отвътре и идва при нея и Мърл в кухнята.

— Изглеждаш…

— Съвсем не толкова добре, колкото би желал който и да е от нас.

Мъжът, чийто живот Фей бранеше със своя, носеше твърде малък за него сив анцуг и черна колежанска спортна блуза, която пък му беше прекалено голяма, беше бос и с крива усмивка.

— Не се тревожи — успокои я той, — преструвам се по-умело, след като пия кафе. Освен това още е само девет.

— Ако искаш да се обадя в службата, трябва да го направя сега — настоя Мърл.