Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Хайде, трябва да си вземем душ — подкани го тя.

Нагласи Кондора под душа, от който струеше гореща вода в порцелановата вана, пристъпи при него, дръпна завесата — сивкав найлон с някаква рисунка, прозрачна репродукция на картина от XIX век на богати парижани на разходка в парка, където всичко изглежда безопасно и овладяно.

Той се насапуниса и си сложи шампоан, като внимаваше да не се блъска в нея. Бели пухчета пяна се спускаха по лъсналия й от водата гръден кош, по леко увисналите сочни гърди, по издутината на корема, извоювана от възрастта въпреки упражненията, по краката й, дълги точно колкото трябва. Той се отмести назад, та водата да опръска лицето й, да отмие пяната и миризмите от предния ден.

След това тя се отдръпна от него под душа, колкото й позволяваха порцелановата вана, стените и найлоновата завеса. Водните струи се стичаха по него, водни пръски хвърчаха от едрото му тяло към голите й гърди, докато сините й очи настойчиво го притискаха.

— Знам едно нещо, за което се притесняваш — каза тя.

Кондора усети как дишането му става по-дълбоко, как пулсът му се ускорява.

— Да — изрече Мърл, — ти направи така, че да нямам друг изход, освен да съм тук с теб. — Бавничко пристъпи към него в мократа порцеланова вана, после направи още една крачка и вече само дихание делеше голите им гърди под силната струя на душа. — Но аз сама избрах да е така.

Тя обгърна тялото му с ръце и притисна голата си плът към неговата.

Той не знаеше колко пъти си поеха дъх, притиснати така, не ги преброи, не мислеше.

След това ръцете й се плъзнаха зад него, завъртя кранчетата, от струята останаха само капки, после тишина.

Металните халки простъргаха по пръчката на душа, когато Мърл дръпна найлоновата завеса с репродукцията на картина.

— Ще донеса кърпи.

Остави го да стърчи гол и мокър във ваната.

Дръпна три кърпи от рафтовете. Уви косата си с едната като в тюрбан. Загърна тялото си с втората и пухкавата материя я обгърна от гърдите до средата на бедрата. Третата подхвърли на него и се усмихна, когато той изненада сам себе си и я хвана.

— Трябва да те изперем.

Тя се върна в спалнята.

Кондора излезе от ваната, бършейки се, и побърза да отиде при нея.

Завари я в спалнята да трупа дрехите му върху стола — на съседната маса на купчинка бяха парите от джобовете на джинсите му, разни касови бележки и носната му кърпа.

— Не знам трябва ли ти термобельото, обаче ще изпера и него — мърмореше Мърл, — През следващите няколко дни се очаква да бъде истинска априлска пролет. Нямам мъжки гащета, обаче синята ти риза би трябвало да се изпере добре — има някакви странни кафяви петна на яката, но ще видим. Не обичам много да гладя, но ако се измачка много, има един стар черен пуловер в кашона за изгубени вещи, който може да облечеш отгоре и…

Мърл усети, че той е там.

Че я гледа.

Или поне… че гледа към нея.

— Какво? — попита го. И се усмихна. После се намръщи: — Вин? Тук ли си? Добре ли си?

— Не си длъжна да ми переш дрехите. Нашите дрехи. Ти не си…

— Няма да се измъкнете, ако ви надушат, че сте наблизо — отговори тя.

— Които да са те — допълни той.

— Ти си знаеш.

Тя се извърна от купчината мръсни дрехи на стола и погледна към Кондора. Разви кърпата от главата си, избърса мократа си коса и я пусна върху купчината.

Мърл затвори очи. Разтърси глава, дългите мокри кичури изплющяха като камшици и от тях се посипаха капчици вода сякаш от нарочно предизвикан дъжд. От въртеливото движение хавлията, с която се беше увила, се разхлаби и падна, а отдолу се показаха гърдите, коремът и мокрият й скут. Тя улови кърпата с дясната си ръка. Престана да клати глава. Отвори очи и съзря голотата си в неговия поглед.

Както стоеше там.

Наметнат с хавлиена кърпа.

До леглото, където…

Усмивката й се разтегна лениво, бавно и мило, когато забеляза у него нещо.

— Е, това е изненада — отбеляза Мърл.

Не мога да говоря не мога да помръдна не мога да мисля мога ли мога ли…

Тя остави кърпата да се свлече на пода. Поклати глава. Отметна мократа коса от лицето и от раменете си върху голия си гръб и му се усмихна. Запъти се към него с думите:

— Но ние вече се изкъпахме.

Ръцете й обвиха шията му като змии.

Влажната й топла плът се притисна към него.

Мократа й глава се доближи към брадичката му и той я целуна, помириса люляка в косата й, а ръцете му се разтрепериха от мъчителния копнеж да се повдигнат и да я докоснат. Целуна я отстрани по главата, опита да извие устните й към своите с нежно побутване с бузата си, но тя зарови лице в гърдите му.