Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Като един красив Буда Мърл седеше с кръстосани крака, оплетена в завивките на леглото пред него. Краищата на връзките на панталона й висяха в скута под ръба на синята блуза, закрила трептящата заобленост, от която той насила отвръщаше поглед, вдигаше очи по-нагоре, към гъстата й разрошена коса, прошарена и слънчева. Между лимонадените й устни се отронваха тихи и плитки дихания. Лицето й беше изцяло извърнато към Кондора, седнал срещу нея в леглото. Усети как кобалтовосините й очи притискат цялото му тяло.

Тя кръстоса ръце и съблече синята блуза, пусна я да изпърха надолу като пеперуда.

Тръсна глава.

— Искаш да видиш и всичко останало от истинската мен.

Истината, въпрос, предизвикателство, молба, предложение — всичко.

Гърдите й бяха сълзи, пълни с време и гравитация, о, да, увенчани с издуто розово.

— Добре, че сме се натъпкали с правилните хапчета — прошепна тя.

Като смях, когато се разгърна към него, по йогийски грациозна, отново седнала, но вече точно пред него, между удобно разкрачените му крака, ръката й поддържаше тежестта на тялото й с отворена длан, разперена на леглото на косъм от болезнено пламналите му слабини, докато хващаше дясната му ръка с пръстите откъм сърцето си и я вдигаше към топлата си гръд, за да изпълни шепата му.

Лимонаденият пламък на онази първа истинска целувка.

„Може би заедно ще стигнем донякъде…“

Трейси Чалман, „Бърза кола“

Потропване.

На вратата на банята.

Фей спря кранчетата на мивката в банята срещу спалнята. Беше оставила вратата на банята отворена. Не искаше да се затвори вътре, без да вижда нищо. Сутрешната светлина изпълваше този присвоен апартамент. Пистолетът на Кондора лежеше върху мивката. Нейният глок тежеше в кобура на хълбока й. Самата тя беше с бронежилетка и с панталона си от предния ден.

Вчера, случи се едва вчера.

Избърса длани в крачолите на панталона си.

Пъхна пистолета на Кондора в колана си отзад.

Излезе от банята, без да поглежда в огледалото, за да може по-успешно да пренебрегне най-добрия шанс двамата с Кондора да избягат, да оцелеят и вероятно дори да победят.

Потропване.

— Минутка.

Фей се приближи към кухненския плот, където беше привързаната за вратата на спалнята чаша вода. Освободи я от оковите — конец за зъби, който се свлече като рибарска корда на пода на кухнята и покрай бялата врата на спалнята.

— Готово. — Тя се отдръпна, за да избегне евентуално нападение. Ръката, с която стреляше, се отпусна празна.

Вратата на спалнята се отвори и отвътре се показа Мърл, облечена с чиста синя блуза и нови джинси. Къдравата й руса коса изглеждаше влажна, в ръцете си носеше…

— Това са дрехите на Кондора — отбеляза Фей.

— Да.

Мърл затвори вратата на спалнята, преди тя да успее да огледа стаята. Избягваше да гледа Фей в очите. По-възрастната жена се запъти с храбра напрегнатост към пералнята от неръждаема стомана, вградена в кухненския остров. Остана с гръб към Фей, докато зареждаше машината — вече проверена от Фей за скрито оръжие.

— Кой ти каза да почукаш? — попита по-младата жена.

— Решихме, че не е лоша идея. Че е уместно.

„Ние“ — отбеляза си мислено Фей.

— А сега му переш дрехите.

— Имат нужда. След това мога да изпера и твоите. Ще направя кафе. Искаш ли?

— Той какво прави там? — кимна Фей към затворената врата на спалнята, докато заложничката й сипваше кафе в мелничката и вадеше кафяв хартиен филтър от един стъклен буркан.

Воят на мелничката продължи трийсет секунди. Никой разумен човек не би опитал да надвика този шум. Фей гледаше как лицето на Мърл подготвя отговори в продължение на трийсет секунди.

Тя изсипа смляното кафе в хартиения филтър на конусовидната цедка върху празната стъклена кана, поради което съвсем логично очите й следяха какво върши, докато отговаряше на Фей:

— Поръча ми да проверя дали нямам някакви дрехи за него.

Мърл се наблюдава как пълни бял чайник с вода от стоманеното кранче на мивката.

— Какво друго видя? — попита жената с пистолета.

Мърл премести чайника от мивката върху печката, нагласи го върху задната горелка и завъртя копчето, за да припламне синьо огънче.

Мърл среща погледа на по-младата жена.

— Какво искаш да ме попиташ?

— Чух как извика вътре. Два пъти.

— Но не се втурна да спасяваш партньора си? — По-възрастната жена сви рамене и устните й се разтеглиха в усмивка. — Два пъти значи. Може би денят му е хубав.