Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Не са наши хора! Изпревариха ни. Кондора с теб ли е? Ти…

— Кои бяха?

— Неизвестни.

— Глупости! Ти си в търбуха на звяра — ти си звярът. Бяха обучени, екипирани, насочени и инструктирани професионалисти, затова не ми казвай, че не знаеш, мамка му!

— Не съм виждал такова нещо. Един човек — да, обаче двама. Имаме четирима убити, които не откриваме в системата. В която и да било система, включително на НАТО и на Интерпол. Няма отпечатъци. Няма лицево разпознаване. Няма криминологични експертизи. Няма засечени разговори за безследно изчезнали. Стерилно оборудване, никаква съвместимост. Натъкваме се само на призраци.

— Какво става, Сами?

— Ако ми кажеш, и двамата ще знаем, хлапе. Само толкова можем да направим тук, за да не допуснем светът да се разпадне, да не се разлети във всички посоки.

На улицата, някъде далеч вдясно от нея, Фей чу далечния вой на полицейска сирена.

Нищо, нищо особено, съвсем нормално е, твърде скоро е, за да се свържат и да ме набележат.

А една сирена в изобилстващия от престъпления Вашингтон нямаше да ориентира хората, които подслушваха разговора на Сами, къде се намира тя.

— Там имаше най-малко още двама стрелци на другите, Сами.

— Откъде знаеш?

— А ти защо не знаеш?

— Кондора — добре ли е, способен ли е да действа, в какво състояние е, къде…

— А аз си мислех, че си загрижен за мен.

— Загрижени сме за едно и също, Фей. Знаеш го. Познаваш ме.

Тя не отговори.

— Замисли се, Фей. Казах ти, че нещо не е както трябва, че е откачено, смахнато. Затова те изпратих сама. И се оказах прав!

— Поздравления.

— Ние как ще…

— Кои „ние“, Сами? Първо бяхме само аз и ти, а после „ние“ включи и екипа за „мокри поръчки“.

— Нямам представа как са ни разкрили. Не знаех, че са го направили. Може би на противниците ни им е провървяло. Може би ти си…

— Кажи ми нещо, което не знам, Сами. С оглед на всички гадости.

— Които и да са, каквато и да е причината… имам зловещото усещане, че не мога да те уверя чистосърдечно, че не съм компрометиран, без да го знам. Затова те питам — какво ще правим?

— Идвам.

— Да! Къде? Как? С Кондора, нали? Аз какво да…

Фей затвори. Извади батерията от този телефон, хвърли частите в контейнер за смет, пресече улицата и се върна обратно по улицата към игрището за голф и Паркуей.

Червеният форд се показа отново по същия път, където Фей се криеше на двайсетина крачки по-навътре сред дърветата, забави ход, за да може тя да се качи, после отпраши.

— Нищо, само отричат — осведоми тя Кондора, легнала на задната седалка. — Или ме лъже, или казва истината, може да е компрометиран, може и да не е, но поне той или онзи, на когото има доверие, сега са принудени да допуснат, че аз… че ние… отиваме при тях. Разбира се, ще наводнят улиците, ще проследят мобилните от онзи район, но ще се съсредоточат над двете места, където е най-вероятно да отида — комплекс „Зед“ и централата на ЦРУ в Лангли. Добрите момчета ще очертаят периметър, за да ни вкарат вътре, лошите също ще държат тези места под око, за да стрелят по нас със снайперисти, когато се появим.

— Нас, тоест… — прошепна Мърл.

— Надали знаят за теб.

— Значи мога просто да…

Фей и Кондора довършиха мисълта й с мълчанието си.

— Мога просто да карам — каза Мърл. — Накъдето ми кажете.

Намериха подземен паркинг, където се плащаше на час, на ден или на месец, на две пресечки от целта им. Фей плати авансово за три дни на служител с празен поглед.

В подземната бетонна кухина прокънтя захлопването на вратите на колата, която паркираха на очертаното с жълто място. Стояха на примигващата изкуствена светлина. Миришеше на изгорели газове, на студен метал от десетината други превозни средства, паркирани на това ниво. Сенки криеха далечните циментови стени.

— Тези места никога не са ми харесвали — прошепна Мърл.

— Тук поне не могат да те засекат безпилотни самолети — изтъкна Фей.

— Освен ако вече не са набелязали сградата отгоре — поправи я Кондора. — А руините ще погребат всичко.

— Какви ведри хора! — възкликна спътничката им.

Най-подходящата оперативна формация беше Мърл да тръгне по тротоара на улицата, Фей да се движи между нея и Кондора, вдигнал яката на черното си кожено яке, недостатъчна маскировка, за да попречи на разпознаването му впоследствие от охранителните камери, покрай които минаваха. Всъщност обаче вероятно нито една от тези камери по витрините или плоските каменни фасади на съвременните сгради по пътя им на тази изискана вашингтонска улица не беше свързана с мрежата на Националната агенция за сигурност.