Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Оставаха единайсет минути.

Десет.

Девет минути и един червен форд паркира пред жилищната сграда, а фаровете му просветнаха. Вратата на шофьора се отвори. И отвътре излезе Мърл.

Сама.

Държеше се нормално. Държеше се така, сякаш винаги излиза от колата си като бегълка. Погледна назад, откъдето идваше, после погледна в другата посока, където не знаеше, че се крие Фей, затова поведението й с нищо не показваше, че очаква някого. Добре.

Какви са двете торби в ръцете му ?

Мърл се отдалечи от паркираната си кола, тръгна по тротоара към блока си. Тромава походка. Нерви, естествено е, съвсем естествено. Мина през входната врата.

Пътуването с асансьора до петия етаж й отне две минути. Фей огледа улиците, тротоарите за някого, който е проследил Мърл.

Ще завари апартамента празен. Ще види, че нас ни няма. И какво ще направи ?

Ще й дадем още седем минути. Да видим дали ще остане. Да видим дали няма да изтича навън, да избяга, да се опита да сигнализира на някого. Да видим дали не е повикала екип под прикритие, който й е дал мобилен телефон и ще се появи веднага щом тя докладва, че целта е изгубена.

Ще й дадем седем минути сама в дома й.

Такъв беше планът им.

Кондора обаче не можеше да чака.

Или отчиташе времето различно.

Две минути по-рано Фей го видя да тръгва от площадката, ставаше все по-едър и разпознаваем с всяка крачка, която правеше към жилищния блок. Бунтовник, но въпреки това професионалист, не поглеждаше към Фей — и същевременно поглеждаше.

От високото обедно слънце не изхвърча кола, която да стовари екип за отвличането им.

Не изсвистя и куршум, който да повали Кондора, докато влизаше в сградата на Мърл.

Дай му пет минути.

Докато Фей чакаше и наблюдаваше, не се появи спецекип, затова тя се измъкна от колата, в която беше проникнала с взлом, и се присъедини към Кондора и Мърл в апартамента.

По-възрастната жена я изгледа гневно:

— Не ми се доверихте.

— В нашето положение нямаме доверие на нищо — отговори Фей.

— Както ти казах — додаде Кондора, — можеше да те отвлекат…

— Или да повикам някого само за да ви предам! — сряза го Мърл. — Това сте си помислили.

— Така трябва да мислим — поправи я Фей.

— Важно е да направим правилния ход — каза Кондора. — За нас това беше правилният ход.

— Явно и аз трябваше да помисля кой е правилният ход за мен — рече Мърл. — За нас.

— Разбира се — съгласи се Фей. — И ти…

— Донесох обяд. — Мърл вдигна една от торбите върху кухненския плот.

Фей насочи вниманието си към четирите телефона за еднократна употреба в другата торба.

— Нося и още пари — додаде другата жена. — Изтеглих от банкомат.

— Това е… — намръщи се Фей.

— Не е опасно, докато не разберат, че тя е с нас — обади се Кондора. Умен ход. Сега или никога.

— Ура! — възкликна Мърл и изгледа предизвикателно Фей.

Фей програмира КОНТАКТИТЕ на трите телефона с инициалите К, Ф, М.

— Искаш ли касовите бележки? — попита Мърл. — Както ми поръча, купих ги с три отделни касови бележки. Евтиния телефон взех от друг магазин. Носех си бейзболната шапка и слънчевите очила. Можеш да се отчетеш с касовите бележки. Обяда платих аз.

— Притесняваш се, че ще ти правим ревизия ли? — попита Фей.

Мърл се усмихна и среща изпитателния й поглед:

— Човек трябва да е подготвен.

Хапнаха от кутиите от деликатесния щанд на скъп магазин за хранителни стоки.

Фей знаеше, че студените нудъли, които дъвчеше, са сусамови, знаеше, че броколите още са хрупкави. Наблюдаваше как мъжът и жената си разменят хапки от чиниите. Фей натъпка отпадъците от обяда и опаковките на мобилните телефони в един плик и отнесе в спалнята него, раничката си и кредитната карта, която беше измъкнала тайно от портмонето на Мърл, с думите:

— Ще прегледам с какво оборудване разполагаме, ще видя има ли нещо опасно в боклука и ще си взема душ.

— На пост съм — увери я Кондора.

После, както очакваха двамата с Мърл, Фей се затвори зад бялата врата.

Отне й единайсет минути да се включи към уебсайта, който откри, докато провеждаше контранаблюдение от присвоената кола пред жилищната сграда, използва откраднатата от Мърл кредитна карта, направи, каквото беше необходимо, и се надяваше да се получи. Натъпка отпадъците в чувала, застави се да си вземе истински душ и за кратко, само за броени мигове, докато горещата вода обливаше лицето й, отприщи риданията и сълзите по бузите си, облекчи напрежението в гърба си и тежестта, притиснала сърцето й.