Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Мърл стоеше в бялата си кухня и дишаше тежко.

Кондора не я докосваше.

„Ето в какво се забърках — помисли си Фей, — трябва да спася двама непознати, без да ме убият.“

— Останала е малко салата — каза Мърл.

Пет пиукания на микровълновата, тракане на чинии, скърцане на високи столчета по квадратните бели плочки с големината на шахматна дъска до кухненския остров, и ето ги и тях: Мърл, кацнала между печките и плота, Кондора — седнал срещу нея с чиния лазаня, зелена салата и чаша вода, същата храна беше поднесена и на Фей, която седеше на високото столче най-близо до вратата с гръб към нея, но така, че да вижда по-възрастната двойка в кухнята на този апартамент.

В който сме като в капан.

Фей и другарят й в бягството почти бяха приключили с храната, която в друга ситуация вероятно би имала някакъв вкус, когато Мърл попита:

— Какво се случи?

— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре за теб — отговори Кондора.

— Нима? Неосведомеността се равнява на сигурност? — поклати глава жената. — Не се опитвайте да ми го пробутвате, докато не мога да изляза от собствения си дом.

Фей видя очите на Кондора — изморени, унили, но въпреки това проследиха отрицателното поклащане на главата на заложницата им.

— Какво се случи? — прошепна Мърл.

— Пак ви казвам — въздъхна Фей, — онова, което можем да разкрием…

— Не — прекъсна я тя. — Не говоря за това сега. Какво се случи ? Изобщо замисляте ли се за това? Защо сте тук. Защо сте заедно. Какво сте направили. Какво сте мислили, че ще се случи, а така и не се е случило. Кое е малкото, което все още можете да направите. От вас се сипят късчета време, а вие сте се наврели в някаква миша дупка под наем…

Тя поклати глава. Забоде очи в плота и в чашата вода, от която още не беше отпила.

— Вървиш — поде Кондора, — виждаш как витрината на магазин отразява автомобили, други хора, обаче не виждаш своето отражение. И после изведнъж го съзираш, но едва разпознаваш лицето си.

— Що за откачалка си ти? — попита Мърл.

— По-възрастна.

Двамата се засмяха.

Фей забеляза как се е прегърбил Кондора на високото столче. Спомни си за шкафчето с лекарства на заложницата им. Попита своя прошарен колега:

— Носиш ли си лекарствата?

— Не и онези, които ще направят така, че отново да не виждам — отговори той.

От джобовете на ризата си, от черното си кожено яке Кондора извади шишенцата с хапчетата и ги подреди на плота до изцапаната с червен сос чиния от вечерята си.

Фей забеляза как Мърл оглежда етикетите на шишенцата. Как чете названията на хапчетата, които помагаха на Кондора да контролира пикочния си мехур, но също така увеличаваха способността му да… Видя как по-възрастната жена асимилира тази информация, но не можеше да каже какво означава тя за нея.

— Работите в Конгресната библиотека, така ли? — попита Фей.

— Охо! — възкликна Мърл. — Носите оръжие, заключвате вратата, обаче въпреки това ми задавате неизбежния вашингтонски въпрос какво работиш. Интересно, преди двайсет години никой не би ме сметнал за жена, която ще работи в библиотека. А сега вече мога да се пенсионирам. И да си остана заключена тук с малкото, което е останало от нищожния ми живот. — Тя поклати глава: — Извинете, обикновено не си позволявам да ставам такава, обаче… Да, работя в Библиотеката на Конгреса. Във филмовия архив. Гледам стари черно-бели филми. Каталогизирам ги, оценявам ги за предстояща дигитализация на материалите, които ще оцелеят след апокалипсиса: художествена стойност, качество на копието и… Не е важно за вас — сви рамене тя. — Прекарвам дните си, като гледам как на малък бял екран в тъмна стая се разиграват идеите на други хора. Гледам онова, което не съм.

— Като повечето от нас — отбеляза Кондора.

Тя го погледна. Извърна се към Фей:

— Е, как ще се договорите да се измъкнете от тук и да се доберете до мястото, където ще получите желаното? Или поне където ще се доберете живи.

— Не текат големи договорки — отговори Фей.

— Глупости — възрази Мърл, шокирана не по-малко от похитителите си от собствената си разпаленост, от собствената си прямота. — В този град всичко става по силата на взаимосвързани договорености. Правиш каквото трябва, за да убедиш хората на власт да ти позволят да получиш каквото можеш.

— Не е само това — отбеляза Кондора.

— Не ми говори така — сряза го тя. — Прекарах дванайсет години на Хълма, в администрацията на конгресмен, бях офис мениджър на сенатор. Разбрах, че всичко се свежда до властта и до това какво можеш да получиш с нея.