Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Да бягаме ли? Ами ако стана от канапето и просто изляза…

— Мърл, съжалявам, но няма да се получи — заяви Фей.

Насочи погледа си на ловец към по-възрастната жена, седнала на черното канапе.

— О, добре — прошепна Мърл. — Разбирам. — Примигна. — Защо непрекъснато го наричате Кон ?

Довери се, за да спечелиш доверие.

— Това е секретното му кодово име. Кондор.

— Има ли изобщо някой, който е това, за което се представя? — попита Мърл.

— Той — увери я Фей. — Само че…

Кондора я изпревари:

— Аз съм малко луд. Понякога се отнасям. Виждам привидения. Официално не би трябвало да помня и точно това се опитвам да направя.

— Какво да помниш? — попита Мърл.

— Даа — отговори Кондора.

„Накарай я да се съсредоточи — помисли си Фей, — накарай я да преодолее каквото трябва .“

— Съжаляваме за истинското положение на нещата — каза Фей, — а то е, че засега нямате друг избор, освен да бъдете с нас. Трябва ни скривалище. Всяко друго място е компрометирано. Трябва да решим какво да правим, трябва да си починем. Нахълтахме в живота ви… не заради нещо, което сте направили, а просто защото се сетихме за вас. Съжалявам, но ще продължим така, докато стане възможно да си тръгнем. Молим ви да ни съдействате. Не се опитвайте да известите никого, да изпратите имейл, нищо.

— Разбрах, но наистина… мога да отида на хотел и…

— Не можем да поемем този риск. Не можем да ви пуснем да излезете сама — заяви Фей.

— А на какъв риск ме изложихте току-що?

— Няма да ви лъжа. Имаше… престрелка. Няколко убити.

— Няколко убити ?

— Не сме го искали, не можехме да го избегнем.

Мърл поклати глава:

— Убити. Престрелка. А сега ме превръщате в… косвена жертва, случаен пострадал.

— Не, никой не знае къде сме — увери я Фей. — И никой няма да узнае за вас, докато не се върнем при добрите.

— Обещанието ви за нула време отиде от никой на някой — усмихна се съкрушено Мърл на по-младата жена. — Добре е да знам къде се намирам.

— Не знаете — каза Фей. — Ние също. Обаче знаем, че сме тук, знаем, че сте в безопасност, когато сте с нас, и знаем, че сме готови да ви браним с живота си.

— Страхотно обещание за първа среща — примигна Мърл и насочи поглед и към двамата непознати в къщата си. — Това ли искате?

— Честно казано, искаме всичко, което можем да получим.

— О!

Жената огледа дома си. Потръпна. Някак се смали.

И после Фей я видя да вдишва тази нова действителност.

— Сега какво ще правим? — прошепна Мърл.

— Немного — отговори Фей. — Ще се притаим. В безопасност сме, но двамата сме гроги.

— Гладни ли сте? — сви рамене домакинята. — Купувам огромни замразени лазани, пека ги, нарязвам ги и отново ги замразявам на порции за… — отново сви рамене —…за предишното си обичайно ежедневие.

— Вече не е обичайно — каза Фей, — но наистина сме гладни.

— Тогава да се справим с това — каза Мърл. — Може ли да…

С кимване Фей позволи на по-възрастната жена да стане от канапето, да отиде в собствената си кухня, да отвори хладилника и да извади алуминиева тавичка, пълна на три четвърти с лазаня с месо и доматен сос, да я остави на плота…

Мърл застина.

— Боже! — прошепна.

„Започва се“ — помисли си Фей.

— Появявате се тук, съобщавате за убити хора, носите оръжие, а аз…

— Дишай. Просто дишай — нареди й Фей. — Можеш да го направиш.

— Цял живот все това чувам. — Очите на Мърл се отнесоха другаде, не в кухнята, не в този апартамент, не в това време на непознати и пистолети. — Можеш да го направиш. Можеш да го направиш. Не Искаш да го направиш… а Можеш да го направиш.

— Справяте се чудесно — увери я Фей, която беше готова Мърл да откачи, да изпадне в истерия, да запокити алуминиевата тавичка с лазанята в този впримчен между белите стени на кухничката въздух, да хукне към входната врата, да извика съседите, да се разпиши за помощ, за да я чуе някой, който е там.

Жената с дрезгав глас промърмори:

— Ако се справям чудесно, защо съм тук?

Кондора застана на две крачки от Мърл в кухнята. С прошарена коса и все още с черното си кожено яке, впери поглед в жената, която беше проследил, и й каза:

— Тук си заради мен. Последното, което съм искал, е да се окажеш в такова положение. Обаче само теб имам, само теб познавам, ти си единственият ми шанс. Ти си важна.

— Не биваше вчера да ходя да пия кафе — прошепна Мърл.

— Кой знае какво трябва и не трябва? — попита Кондора. — Имаме само онова, което правим в момента.