Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Това остана от опита ми да не съм аз.

— И как се получи?

— Озовах се тук.

От другата страна на леглото, до дрешника върху второто нощно шкафче имаше лаптоп, Фей отвори имейлите — съобщения за часовете по йога от директора на някакво студио, където Мърл заместваше и водеше неделния семинар за напреднали. Нямаше профил във Фейсбук или в друга социална мрежа, Фей не си направи труда да рови из финансовите данни, просто натисна копчето и го задържа, докато чу, че компютърът изключи.

— Кой си ти сега?

— По-добър съм.

Фей отвори най-долното чекмедже на това нощно шкафче. Разни джунджурии, стъклена лула в стил ар деко и найлоново пликче с около, да кажем, четвърт доза марихуана.

Затвори чекмеджето. Помисли си, че Мърл е избрала да живее като изгнаница.

— И всичко това е твоят „по-добър“ план?

— Нищо от това не беше в плана допреди един час.

Дрешникът се стори на Фей… някак разчистен. Имаше празнини между закачалките с поли и рокли, блузи, панталони и сака. Празни места на най-горния рафт. Празни дъски на пода между удобните делови обувки, обаче най-отзад забеляза и три чифта модерни обувки на висок ток, от онези с изкуствените камъни, които навремето можеха да отведат човек от едно бляскаво парти на друго и после до недотам кротък завършен на вечерта.

— Е, ако не съм била част от плана ти, защо ме преследваш?

— Опитвах се да събера смелост за нещо повече от това само да мечтая.

Фей съзнаваше, че не може да претърси спалнята толкова добре, колкото цял опитен екип от „катерички“. Пък и надали се налагаше. Погледът й се плъзна по рафтовете с книги. Докато се възстановяваше в частната болнична стая, Фей избягваше телевизора, окачен над болничното й легло, и предпочиташе контролируемата магия на книгите. Романи, а не томове с факти, които тя знаеше, че са лишени от истината за тайния свят, в който живееше самата тя и в който едва не беше умряла. Сега, докато разглеждаше десетките книги по стените на Мърл, установи, че с малки изключения повечето са романи, и си помисли: „Значи тя търси представи, които те карат да изпиташ нещо истинско, а не сведения за други хора, попаднали заедно с теб в капана, наречен история. Търси бягство. Търси…“

Каквото и да е. Може би Мърл просто обичаше тръпката на хубавата история.

— Това не е мечта, а е на прага да се превърне в кошмар.

— Само това мога да предложа.

Фей пусна мобилния на Мърл в джоба на сакото си. Затвори лаптопа и понесе него и слушалката на стационарния телефон в лявата си ръка.

Баня зад вратата до дрешника. Вана. Фей отвори шкафчето с огледални вратички: ножички за нокти — смъртоносни, но само ако ти провърви и знаеш какво правиш. Още тубички и лосиони. Половин шишенце хапчета по рецепта, които тя разпозна от запасите на Кондора като генеричен антидепресант.

Гласовете от дневната долитаха само като мърморене в тази синя баня.

С пръстите на крака Фей отвори шкафчето под мивката. Тоалетна хартия, други джунджурии. Полички с хавлиени кърпи. Бял халат за баня висеше на кука от задната страна на вратата за банята.

Заобиколи към дневната, където Кондора седеше срещу жената, на която бяха устроили клопка и която все повече заприличваше на невинна жертва.

Мърл забеляза електронните устройства под мишницата на Фей.

— Намерихте ли каквото ви трябва?

Фей остави всичко върху стъклената масичка.

Отвори двете затворени врати в дневната: голям дрешник, сака и палта за всеки сезон, ботуши, възглавница и одеяла на горния рафт, а зад втората врата — малка баня.

Фей свали раничката и черното си палто и ги остави върху телефона и лаптопа на любезната им домакиня. Усети как пистолетът на колана й и резервният пълнител привличат погледа на Мърл. Усети и как очите на притиснатата натясно жена я следват.

Фей седна на другия стол и каза:

— Трябва да разберете положението, в което се намираме.

— Не, не трябва — отговори Мърл. — Трябва само да го преживея.

— Нужно е нещо повече — намеси се Кондора.

Поеми нещата.

— Аз съм федерален агент от ЦРУ, изпратен във Вътрешна сигурност. Кон… Вин… е един от нас, но точните подробности не са ви нужни. Някой проникна в системата и натопи Вин. А сега най-вероятно иска смъртта му. Моята също.

— Повикайте помощ, подкрепление. Спасителен екип. Това е Америка, това са нашите улици.

— Ако се обадим или изпратим имейл, попадаме в системата. Не се знае кой ще ни чуе или ще ни намери пръв. Може и да сме в Америка, обаче улиците са на онзи, който ни принуди да бягаме.