Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Още не сме стигнали дотам — каза Фей.

Мърл кимна към мъжа с прошарената коса, който седеше прегърбен на столчето в кухнята й.

— Докъде мислите, че ще ви докара той?

— Той може да ви изненада — обади се Кондора.

— Засега да — съгласи се Мърл. — Обаче няма да ти казвам Вин — додаде. — Нито Кондор.

Фей го видя да се усмихва, но с усилие, изтощено.

— Човече, трябва да се измиеш! — осведоми го Мърл, защото Вин вонеше на пот, на барут и по лицето и китките му имаше лепкави кафеникави петна.

— Преди всичко се нуждаем от сън — каза Фей. — Ти също.

Мърл се обърна с гръб към шпионите, докато слагаше мръсните съдове в мивката.

Фей каза на гърба на заложницата им:

— Ето какви са вариантите.

Варианти — ама че приглушена прямота.

— Най-добрият е да го наврем под душа, да го натъпчем с хапчетата, които си носи…

— Аз съм тук — обади се Кондора, — още съм тук.

— И искаме да останеш — увери го Фей. — Обаче ако не се наспиш както трябва… Вариантът е леглото — продължи тя. — И той в него, както си му е редът. Може и да му сложим матрака на пода. Аз ще спя на канапето — не е достатъчно голямо за него, за да се опъне удобно, а ако получи крампи…

— Ами аз? — обърна се Мърл.

— Вие сте в спалнята си — каза Фей. — Не искаме да ви лишаваме от нея.

— Пък и така още една врата ще ме дели от изхода.

— Ще е по-безопасно.

— О, със сигурност. — Мърл сви рамене. — Нека той да спи на леглото. Аз мога да спя на пода или… или до него.

— Аз няма да съм на себе си, нищо няма да разбера — увери я Кондора.

— Добре, както и да е — каза Фей. — Кондор… Вин, остави пистолета си тук, при мен.

— За всеки случай? — попита Мърл. — На какво? Или на кого? На мен?

Фей помогна на Кондора да свали от колана си кобура. Мърл видя как Фей го попита какви хапчета трябва да вземе след душа, сложи му ги в чашка, подаде му я и тикна чаша вода в другата му ръка.

— Имате ли някаква дреха, с която той може да спи? — попита тя Мърл.

— Ще се намери нещо — вдигна рамене жената.

— Благодарихме ли ти? — попита Кондора, но преди Мърл да успее да отговори, той поклати глава: — Само благодаря не е достатъчно.

Кондора се затътри към банята.

Фей попречи на Мърл да го последва с едно докосване по ръката.

Тя не се сепна, не се възпротиви, но…

Чакаше, усещаше, не беше обучена, просто… умна.

— Не знам как, но той е ключът към това да се измъкнем оттук — обясни Фей. — Всички ние. Затова трябва да го поддържаме във форма, доколкото можем. Моля ви да го наглеждате. Ако отпадне още, ако започне да декомпенсира…

— Да декомпенсира ли? Какво изобщо компенсира?

— Направете каквото можете, постарайте се да знам какво се случва с него.

— И да не докосвам пистолета му, нали? — усмихна се Мърл. — А, да, вие го взехте.

Фей забеляза как в сините очи проблесна напористият нрав от онази снимка на стълбите на Капитолия, макар и само за миг, макар и само като спомен за онова, което е било.

Мърл влезе в спалнята и дръпна бялата врата зад гърба си, щрак.

Преди Фей да премине в режим за сън на черното канапе, легнала така, че да скочи будна и с лице към входната врата, сложила своя глок и пистолета на Кондора на ниската масичка, тя използва малката баня до дневната, взе от шкафчето там конец за зъби, завърза го и го изпъна между бравата на затворената врата на банята и висока чаша за вода върху кухненския плот. Запречи входната врата с един от черните въртящи се столове в дневната, но знаеше, че така ще забави евентуалното нахлуване на спецекип само със секунда, може би две.

Но секунда, може би две…

За секунда, може би две, след като потопи кухнята в мрак, но преди да изгаси лампата в дневната, Фей се взря в бялата врата на спалнята, в затворената бяла врата.

„…бъди моя възглавница…"

Джеси Колин Йънг, „Мрак, мрак“

Значи така мирише спалнята й. На топли памучни чаршафи с ухание на мускус. И мъничко на ванилия. Или пък не е ванилия. Може би на някакъв лосион. Плюс перести облаци от „Бен гей“ или от друго мазило за мускулни болки, нещо практично. Но тя. Тук.

Нощта се върти изтощено всичко боли противни лепкава кожа!

— Призраци ли виждаш? — попита Мърл зад него.

Тя е там. Ти се обърна и тя беше там. Гледаше те.

— Призраци ли? — повтори тя. — Призраци ли виждаш?

Кажи й.

— Не, не.

Тя примигна, изчерви се.

— Да се престорим, че си поет, а не убиец, не откачалка.