Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Червени като кръв.

Червени като червило.

Харесва ми червената линия. Тогава го беше отдала на поредната ексцентричност на Кондора.

Сега се надяваше да е казвал истината.

Фей забеляза мъж с емблема на метрото на рамото на синия си пуловер да напътства двама възрастни, облечени като туристи — по-възрастни дори от Кондора, помисли си Фей, убеждавайки се дали това е истинската самоличност и на туристите, и на служителя от метрото. Мъжът приключи с признателните туристи и Фей привлече вниманието му.

— Мога ли да ви помогна? — попита той.

— Отивам при баща си — каза тя и макар да ползваше метрото най-малко три пъти седмично, попита: — Той ми е казвал, че по червената линия има спирка, която след час пик се изпразва и че аз трябва да сляза на следващата. Има ли по червената линия спирка, на чийто перон вече няма да има много хора, както ми обясни татко?

Служителят на метрото примигна:

— Сериозно ли?

Фей дружелюбно сви рамене — какво да се прави ?

— Възможно е… не знам. Тази или тази… Може би онази.

И тя си представи онази : подземен перон. По един ескалатор в двете посоки, въртележките на входа горе се виждат от перона с червени плочки между двете релси, а от двете страни са сивкавите циментови отвори на тунелите за влаковете.

Благодари му.

Качи се на първи влак за там.

ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ.

Един човек слезе на въпросната спирка заедно с Фей — делова жена, която почти не откъсваше очи от смартфона си, отговаряйки на безконечния поток от имейли, докато се качваше с ескалатора към изхода и после изчезна.

Ето я картинката.

Жена стои сама на перона с червени плочки в сивия циментов тунел.

Аз.

Облечена съм с черния шлифер, с който бях, когато се запознахме. С разкопчано сако — Кондора ще го очаква, ще повярва. Ще може да ме види, докато влакът, в който е, намали и приближи спирката.

Тя прецени, че е по-разумно да пусне раничката си върху червените плочки до краката си. Наистина, не беше като да е изцяло под контрола й, още едно нещо, което да държи под око. Още едно нещо, за което да се притеснява, обаче си струваше, за да не й тежи, докато чака, и за да пести сили.

По двете релси неспирно прелитаха въпроси от типа ами ако. Ами ако тя греши и той не беше избрал да бъде движеща мишена по любимата си линия на метрото? Ами ако патрулите в метрото вече са го прибрали? И защо не? Ами ако той не я забележи да чака на перона или пък я забележи, обаче въпреки това отмине, или пък изскочи от вагона и започне да стреля с пистолета на Питър ?

Тя остави всичко това да отмине.

Чакаше да види какво ще пристигне при нея по стоманените релси.

Влак дофуча с грохот на спирката, правоъгълните осветени прозорци бяха осеяли дългата сребриста змия като люспи, докато тя се плъзгаше покрай очите на Фей и накрая спря.

ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ!

Никой не слезе.

Никой от тримата човека, които Фей гледаше през прозорците на влака, не погледна към нея.

ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ!

Влакът отпраши.

Тя упорито не поглеждаше часовника си.

Нито броеше колко пъти влакове дофучаваха на спирката, спираха, изплюваха един, двама, трима човека нагоре към ескалаторите и навън в нощта, но най-често — никого.

Грохот и фучене, сребрист влак спира.

ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ!

Никой не слиза, никой…

Стои в рамката на отворената врата на вагона на двайсет крачки от нея.

Дебел откачалник с бейзболна шапка, кафеникава кожа, отпуснал ръце отстрани край тялото си — празни, нали са празни ?

Откачалникът слезе от влака.

„Дракони се сражават над моравата… “

И-Дзин, „Кун/Приемащото“

Мъж и жена стояха сами на червените плочки на перон в метрото.

Той излезе от сребристия влак на релсите зад гърба му.

Тя стоеше спокойно и неподвижно, с лице към видението с кафеникаво яке, голям корем, бейзболна шапка, нелепи очила и кафява кожа. Той знае, че тя знае.

ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ!

Вратите с гумено уплътнение се затвориха зад него с тихо свистене.

Сребристият влак се стрелна напред и напусна гарата.

— Ако исках, щеше да си мъртъв — каза му тя.

Ръцете й висяха отстрани на тялото с разперени пръсти, за да се вижда, че са празни. Десетте метра червени плочки помежду им са оптималната смъртоносна зона за пистолет.

Каква е тази чанта върху плочките до краката й? Бомба с дистанционно задействан детонатор? Газ?

— Как си, Вин?

— Казвай ми Кондора. Затова сме тук.