Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Кондора се поколеба. Стъпи на издигащото се метално стъпало… и остана там.

— Ще ми се да бях в по-добра форма — въздъхна той. — Или да бях по-млад — додаде, когато Фей се качи на долното стъпало. Той усети енергията, която пулсира в нея, желанието й да хукне по стълбите, да избърза нагоре, ДА ГО НАПРАВИ!

— Отиваме — увери тя заловения, своя подопечен, своя де факто партньор, когато Кондора погледна надолу по стълбите към нея и отдалечаващия се тунел, от който идваха, и видя как лицето й се озари от мисълта: „Няма да изгубя още един! .“

Той се обърна напред.

Погледна нагоре към дългите стълби, които ги отвеждаха към неоновосинята нощ, и каза:

Твърде късно.

"…ще те гръмна на място…"

Джон Дий Хукър, „Бум-бум“

Фей ги забеляза в горния край на ескалатора, който отвеждаше нея и Кондора нагоре към синята нощ: четири, не, шест силуета в контражур.

Двата силуета се придвижиха с военна пъргавина в горната част на тунела и се качиха на ескалатора за надолу, който минаваше отляво на Фей. Мъж и жена. „Като нас“ — помисли си тя.

— Спокойно ! — прошепна Фей.

Нищо! Кондора не отговори! Чул ли ме е? Какво чува ?

Дясната му ръка се шмугна в джоба на кафеникавото найлоново яке.

Не! Трябва да го накарам да ми повярва! Той не е дивак! Нито е луд!

Беше като в капан зад Кондора на ескалатора, който я отвеждаше към четирима непознати.

Докато в същото време със съседния ескалатор към нея се приближаваха още двама непознати.

Всички можеха да станат невинни жертви. Общо шест човека. Шест патрона в револвера.

Ескалаторът тръпнещо плъзгаше Фей нагоре. По-студен въздух отвън облъхна лицето й. Ескалаторът миришеше на смазана стомана, на черни гумени парапети.

Приближаваме към ескалатора за надолу: чернокож мъж и зад него бяла жена.

Делят ни шест метра и няколко секунди, пет, четири…

Чернокожият мъж носеше кафяво кожено палто до средата на бедрото върху тялото си с мускули на тежкоатлет.

Бялата жена с кестенява коса от Средния запад и…

Рязко вдигна ръце нагоре и насочи оръжие към Кондора!

Електрошок! Две жички се стрелнаха навън…

Улучиха огромния корем на найлоновото яке на Кондора, а неистово доволното изражение на кестенявата жена се превърна в смайване, докато тя стискаше дръжката и изпращаше 50 000 волта електричество към…

Изолиращата подплънка под кафеникавото изкуствено яке на Кондора.

Кондора стреля с револвера от джоба си.

Изстрелът отекна в тунела. Куршумът улучи гърдите на жената от Средния запад и тя политна на ескалатора, който се спускаше надолу.

Никакви кървави пръски! Бронежилетка, тя беше с предпазна жилетка!

Жената се стовари върху чернокожия си партньор, който също вадеше…

Пистолет! Със заглушител! Партньорката му се блъсна в него и той падна, докато се целеше…

Фей чу едно фиу! и покрай лицето й прелетя куршум.

Глокът се озова в ръката й, тя стреля два пъти по падащия мъж и от незащитената му плът се разхвърчаха кървави пръски, докато той се търкулна надолу по спускащия се ескалатор и се изгуби от поглед.

Бум! Кондора обстрелваше входа на тунела.

Фей рязко се завъртя — видя как четири човешки силуета се шмугват и се скриват от погледа й.

Кондора стреля отново. Куршумът му се удари в метал в горния край на ескалаторите и изсвистя навън в нощта. Боже, дано този рикошет не улучи някое невинно дете!

— Спри! — кресна му тя. — Престани…

Пистолет ! Показа се в шахтата на ескалатора, просветна огънче, куршум прелетя с вой покрай Фей. Тя запрати два изстрела към метала в горната част на стълбите. Пистолетът се дръпна назад.

— Кондор! — провикна се тя. — Прехвърли се на ескалатора за надолу!

Фей забеляза движение близо до уличното ниво в горния край на ескалатора. Изстреля още един куршум към горния край на металната шахта, където металните стъпала се прибираха в автомата.

Кондора се преметна през металната граница между лентите за нагоре и за надолу, не успя да се хване за движещия се гумен парапет и се стовари върху лентата на ескалатора за надолу. Бейзболната му шапка отхвърча, фалшивите му очила излетяха, жичките от електрошоковия пистолет се откъснаха от тялото му.

Стоманеният ръб на едното стъпало разряза дясната му ръка. Той изрева от болка и се търкулна надолу по движещите се стълби.

Късоцевният револвер изхвърча от ръката му, отскочи по движещите се стоманени стъпала над проснатата задъхана жена, чиято бронежилетка тъкмо беше доказала полезността си.