Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Тя прекоси склада на комплекс „Зед“, пълен с портативни работни места, станции за преглед на данни и сгъваеми маси пред огромни стоманени кутии, пълни с хардуер, и онази светеща звукоизолирана стъклена кабина.

Помисли си: „ Отвъд Умопомрачението.“

Беше с дрехите, които беше облякла след душа от сака за спешни случаи, който държеше в бюрото си. Тъмен панталон, сива блуза, приемливо делово сако, което да скрива глока 40-ти калибър на колана и в което да носи официалните си документи и значката, Фей се запъти към съблекалнята и шкафчето си, преровено от „катериците“, които бяха проявили професионалното уважение да го оставят разхвърляно, за да не я оскърбят с преструвката, че не са били там. Тя знаеше какво са намерили. Освен ако някой не беше подхвърлил вътре нещо, а в такъв случай, ако не знаеше, щеше да има по-голям шанс да издържи тест с полиграф или разпит с медикаменти за изтръгване на признания, каквито използваха жреците на разпитите.

Като например онова, което са ми дали снощи.

Не беше проблем, знаеше го. Не криеше нищо важно за мисията.

Засега.

Обаче ако ме принудят да им дам Крис…

Има неща, за които не обичаме да мислим.

Закачи торбичката с два пълнителя отляво на колана си под сакото. Матовият й автоматичен нож имаше скоба за колан от едната страна на дръжката и се озова на гърба й — щеше да й бъде удобно, ако седне на стол.

Би било разумно да извади внимателно съдържанието на модерната велурена раничка, подобна на дамска чанта, да подреди всичко по рафтовете на шкафчето си и според някаква система, с което спретнато да намекне, че възнамерява да се върне, да даде благонадежден знак на профайлърите и на „катеричките“, които можеха да отворят шкафчето й, след като тръгне.

Тя обаче изсипа раничката си в шкафчето, сложи вътре само несесера с нужните й за мисията тоалетни принадлежности, грабна късия си черен шлифер, с който беше, когато разговаря с Кондора, и шумно затвори вратичката.

Написан на ръка надпис над бивака от преносими сандъци за съхранение и доставка гласеше „Отпускане на екипировка“. Двама охранители от спецчастите с провесени през рамо автомати М-4 крачеха край Дядо Коледа с бронежилетка върху бялата риза и вратовръзка, седнал зад голяма маса, на която биха се сместили дори присъстващи на църковно мероприятие.

Фей потвърди самоличността си на портативния скенер за ретина на Дядо Коледа, разкри нивото си на секретност, като въведе самоличността и оперативната си кодова дума на лаптопа върху масата, и договори нужното й от нещата, с които Дядо Коледа й съобщи, че разполага и може да й отпусне.

Без да му мигне окото й даде две кредитни карти с измислено женско име.

Парите в брой не бяха проблем — 2500 долара в банкноти от по двайсет и петдесет, две по десет и две по пет.

Фей разкопча блузата си.

Санта впери поглед в списъка, който му бяха натракали на айпада.

— На война ли отиваш, детектив? — попита.

— Знам какво правя — излъга тя.

Преди да изчезне в каньоните между заключените складови сандъци, Дядо Коледа й даде съвета, който всеки съвестен домакин на шпионски принадлежности дава на тайните си агенти:

— Вземай разписки.

Фей остави блузата си върху масата и остана по черния си сутиен.

Дядо Коледа й донесе зарядно за мобилния телефон и резервна батерия, невзрачно светлосиньо изкуствено яке, с един номер по-голямо от нейния, и бронежилетка.

— Три килограма — осведоми я той, докато тя я навличаше. Фей си помисли, че платът на жилетката, който се подаваше над деколтето на блузата й, може да мине за модерна фланелка. — Няма пластини, но върши работа за повечето бойни пистолети. Не съм получавал оплаквания.

— Ако някой е имал оплакване, надали е можел да го изложи.

Той се съгласи със свиване на рамене. Върна се в каньона сред сандъците с оборудване, за да й донесе нужното. После й помогна да подреди тежките предмети в раничката си.

— Имаш късмет, че разполагаме с тези — сви рамене Дядо Коледа. — Падам си малко сантиментален.

— Доволна клиентка съм — излъга Фей и се запъти към асансьорите.

Знаеше, че е безполезно да се отбива в дамската тоалетна. Да плъзне ръце по тялото си. С помощта на сгъваемото ножче да надникне зад значката си. Да провери дали подметките на черните й, подобни на маратонки обувки миришат на прясно лепило. Не беше нужно Сами или шефовете й от ОНО, Вътрешна сигурност или ЦРУ Да й поставят проследяващо устройство. Те, а сигурно и Целият свят мечтаеха за джипиеса в мобилния й телефон.