Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Седяха един срещу друг на масата на сиви сгъваеми метални столове в звукоизолирана стъклена кабина на огромния складов етаж в комплекс „Зед“.

Сами седеше там с къдравата си черна коса, навити ръкави на измачканата си бяла риза и обикновени панталони в цвят каки.

Сви рамене и Фей си го представи като бейрутски бизнесмен на средна възраст, в какъвто би могъл да се превърне, ако не бяха пикапите, пълни с милиция, които бяха нахлули в слънчевия му ливански квартал, когато е бил деветгодишен, и бяха раздали автомати „Калашников“ на нетърпеливо протегналите ръце момчета, скупчили се край тях.

— След като говорихме снощи — осведоми я той, — ти цели шест часа тича по улиците. Късно след полунощ обезумя, отказа да се довериш на екипите в апартамента му и в службата му. Тогава разбрах, че адреналинът ти бушува. Трябваше да те прочистя от собствения ти дим — и мисловно, и физически.

— Значи си застанал до леглото ми и си ме накарал да взема сънотворно.

— След това отидох на своето легло и също взех хапче.

— Само такова ли беше хапчето, Сами? — попита Фей. — Приспивателно?

— Не си падам по хапчета за изнасилване.

— Обаче си голям професионалист. Отклоняваш вниманието ми с този ужас, за да не задам очевидния въпрос.

— Кой е очевидният въпрос?

— За серума на истината.

Сами наклони глава:

— Е, спипа ме, Фей. Такъв съм си аз, не спазвам правилата. Явно ти също. И точно затова си ми нужна. Хайде, стига де: серум на истината? Ти сериозно ли? Ако хапчето е било нещо повече — продължи, — наречи го проверка на доверието. Дадох ти хапче. Казах ти, че е от огромно значение за мисията да го изпиеш. Ти получи шанс за крайно необходим отдих, защото ми се довери, а аз пък отново се уверих, че ще направиш нужното за изпълнение на мисията.

— Не сънувах. Длъжна бях да се справя с всичко, което ми се случи.

— Страната на сънищата не е наша територия, Фей. Ние живеем в света на „трябва“.

— Какво трябва да направя сега, шефе?

— Знам всичко за случващото се, но нищо за случващото се в действителност.

Сами погледна ръчния си часовник — черен метален хронометър със светещи циферблати, които сияеха зеленикави в тъмното.

— Наближава шест часът в сряда — съобщи й. — И имаме нов проблем. Обадиха се от седмия етаж на Лангли. Вдигнала се е шумотевица.

— Шумотевица ли?

— Клюки, телефонни обаждания, уебтрафик, странни предупреждения, шушукане по коридорите, може би някой репортер от онова, което е останало от традиционните медии, не знам откъде… но има шумотевица. Придържаме се към историята, че бивш агент на ФБР на име Вин е получил сърдечен удар снощи, че лежи в критично състояние в болница, която не разкриваме, и се извиняваме за объркването. Така че вече сме залепени за тази версия. Ако повярват на някое опровержение и то се превърне в мен в Мрежата, ще изглеждаме като проклети лъжци, които прикриват нещо, и фактите вбесяващо ще изгубят всякакво значение.

— Не разбирам.

— Естествено, никой от нас не разбира защо партньорът ти се е върнал в апартамента на Кондора, където са го убили. Има есемес от неговия телефон, включен към системата на ОНО, за някакъв допълнителен доклад към онзи, който твърдиш, че си пуснала от негово име.

— Това не е бил Питър. На него не му пукаше.

— Обаче е факт. И е влязъл в администрацията, не във вашия отдел. — Сами поклати глава. — О, Кондоре.

— Ти го познаваш — каза Фей.

Фей остави чернокосия Сами, който държеше живота й в ръце, да изпълни очите й.

Остави светещата секундна стрелка да опише кръг по циферблата на часовника му.

Остави го да изпълни мълчанието в стъклената им кабина с онова, което се осмели да изрече.

— Никога не сме разговаряли по този начин.

— Трябва да знам, ако ще помагам на нас, на теб.

— Доверие, нали? — усмихна се той. — Навремето не вярвах на никого повече, отколкото на Кондора.

— Бил ти е партньор. Или твой надзорник.

— Нещо повече. Беше… легенда в легендата.

Сами изрече името на човека.

— Чакай, аз… — каза Фей.

— Под това име — поясни Сами — той беше човекът от ЦРУ, който разпространи новината в дните на истината, справедливостта и триумфа на американския начин на живот след „Уотъргейт“.

— Той е бил човекът, който…

— Отиде в „Ню Йорк Таймс“. Не са ми известни истинските подробности. На вестника също. Нещо за хероин. Нещо за операции в Близкия изток. Или за лъжите на ЦРУ относно причината да нападнем богата на петрол държава. Нещо за група хора, убити някъде, докато са действали под прикритие.