Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

От чашата му още се издигаше пара, когато ги забеляза.

Американски седан се плъзна до тротоара пред входа за подлеза. Задните врати на колата изпратиха в метрото мъж и жена. Носеха разкопчани сака, държаха десните си ръце отстрани, докато крачеха, и въртяха глави.

Седанът остана паркиран на забранено място пред входа на метрото. Дори не пусна аварийните мигачи. На предните седалки имаше двама, които наблюдаваха.

Значи имат значки.

Трийсет и седем минути по-късно, след като трети влак пристигна и отпътува, екип „зебра“ — един бял и един черен тип — излязоха от спирката и влязоха в седана.

Екипи под прикритие, които пътуват в двете посоки между спирките на метрото. А сега прекратяват патрулирането по влаковете и се заемат със следващата оперативна маневра.

Обаче белият ловец на глави се запъти от паркирания седан към „Старбъкс“.

Вземи си чашата, НЕ ХУКВАЙ към задния…

— Извинете!

Сервитьорката посочи към края на плота.

Кондора взе оттам единия от двата ключа. Забърза по коридора към дъното на заведението. Вмъкна се в дамската тоалетна точно когато издрънча звънчето на входа.

Скри се в лъскавата кабинка на тоалетната.

Тук застреля Мароник! Изстреля куршуми през металните стени на кабинката му, без дори да го погледнеш в очите.

В другата тоалетна пуснаха водата: При възможност тръгвай , така гласи веруюто на екипа под прикритие.

Кондора изчака пет минути. Излезе от тоалетната, прокрадна се по коридора…

Видя само сервитьорката.

Която му каза:

— Мислех, че сте си тръгнали.

— И аз. — Той погледна през предния прозорец.

От отсрещната страна на улицата пред спирката на метрото вече нямаше паркиран седан.

Нямаше и униформени полицаи, които да патрулират пред спирката.

Качи се на следващия влак.

Мароник се обръща от седалката пред теб. Усмихва се въпреки дупката от куршум на дясната си буза. „Знаем точно къде си.“

Пътува по релси и през тунели в града. Сини костюми на тънки райета, следователно е на Кей Стрийт. Туристически обувки в стегнати групи — спирките за „Смитсониън“, Капитолия и Белия дом, които извеждат американците от подземните проходи, за да видят „как се правят нещата всъщност“. От спирката на Дюпон Съркъл, където финансирани от ЦРУ вашингтонски ченгета опустошиха мозъчните тръстове на противниците на войната във Виетнам и пръскаха със сълзотворен газ протестиращите, сега във влака се качват млади жени с блеснали погледи, постелки за йога и татуировки с азиатска калиграфия. В един от влаковете Кондора седеше на двойна седалка с медицинска сестра със синя престилка, явно изкарала двойно дежурство.

В открит участък близо до Юниън Стейшън в аленеещия сумрак влакът се плъзна покрай дълга, подобна на тръба бетонна сграда, изоставена и нашарена с графити: Вашингтонския колизеум, където „Бийтълс“ бяха взривили Америка с първия си концерт в САЩ.

Облечени с черни костюми и бели ризи, тананикат си край средната врата на вагона:

Мароник пронизан от куршум. Плешивият Питър и Кевин Пауъл — с прерязани гърла над папийонките. Младият морски пехотинец, който спаси живота на Кондора.

И пеят:

Правил си го и преди.

Намери си мишена. Например жена. Слаб мъж. Сам човек. Без брачна халка. В притъмняващия здрач. Малцина пътници във влака и на перона. В края на линията, покрайнини с непознати, които не си врат носа в чуждата работа. Излез от станцията като сянка. При първа възможност удари основата на гръбнака на мишената — човекът полита напред и се задушава, не може да извика. Стисваш го и казваш: „Имам оръжие“. Трябваше да рискува и да се върне в онова магазинче. Принуждаваш отвлечения човечец да те скрие в дома си.

Убий глупака.

Не! Не е този…

Влакът, на който се возеше, шумно изскача от тъмния тунел на сивкавата светлина в някаква циментова кухина.

И през прозорците… Върху червените плочки на перона… Чакаха го…

Кондора видя как ще умре.

„Окаяно улично псе“

Кантонски сленг на подземния свят/сан дзя цюан

— Не беше нужно да ме дрогираш — каза Фей на Сами.