Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Няма значение — отвърна Сами. — Каквото и да е решил, направил го е. Представи си само: колкото и да му е било трудно да предизвика нападението на безпилотния самолет, той взривил целия си свят, останал в онзи канал сред праха, само с ивичка слънчева светлина, слушайки как спасителите работят и се опитват да открият оцелели… а после попаднал в капан тук, без да може да се разкрещи, защото така ще разкрие истината за себе си… В моите очи това му дава пълното право никога да не стъпи в затвора, мамка му. Спуска се нощта, а той не може да се изрови и да изпълзи навън, затова пропада по-надълбоко в аварийните канали, в градските канавки. Смятаме, че е бил долу около четиринайсет часа. Видял е слънчева светлина през друга аварийна шахта и изпълзял навън с плъховете. Наложило се да посплаши някаква жена, за да й вземе мобилния, да се обади на спешната линия и да се скрие някъде, както е вир-вода и вони на лайна.

Сами се загледа през стъклената стена.

Впи поглед във Фей.

— Когато си го взехме обратно, беше пострадал, но поправимо. Разбира се, официално остана мъртъв. Дори му направиха операция на лицето — отстраниха вредата от нападението на самолета: промениха го от какво е било на какво би могло да бъде. И бездруго беше остарял и външността му се беше променила. Тогава го познавах най-добре. По онова време частните предприемачи бяха на мода — Блакуотър, десетки други, които познаваш, и десетки, за които не си чувала. Все още един от четирима американски шпиони е такъв, обаче влиянието ми намалява. Кондора ме изпрати във външна операция. Ако нямаш доверие на хората, които ръководят нещата, или в начина, по който ще се развият събитията, пъхни вътре играч, на когото можеш да разчиташ. Направих каквото направих, струваше каквото струваше, сега не е важно. Когато се измъкнах от всичко това — когато си подредих главата и се върнах при Чичо Сам, — Кондора беше официално луд. Дори не ми съобщиха, че състоянието му се е подобрило — каза Сами.

— А може и да не е — отбеляза Фей. — Какво става?

— И аз това искам да разбера.

— Ти си шефът.

— Нима? — усмихна се Сами. — Ами шумотевицата? Ами историята, която постоянно пренаписваме със свои средства? Ами седмия етаж на Лангли или Западното крило на Белия дом? Ами мошениците, които търсят новина, достойна за телевизията? Ами нашите хора, преследващи беглец, когото мислят за толкова опитен убиец, колкото са самите те?

— Те ще стрелят първи.

— На тяхно място ти щеше да направиш същото — каза Сами и я погледна. — Ти си последният човек, бил в контакт с Кондора, на когото мога да имам доверие.

— Искаш да го намеря.

— О, той ще се намери. Забрави за глобално разпространените ТО, пуснали сме по следите му страхотни ловци на глави. Не е чак толкова добър, не може да издържи толкова дълго. Обаче преди да стане това, преди да го спипат или да го прострелят — и в двата случая извън моя контрол, — искам той да намери теб.

Фей примигна.

— Защо мислиш, че той ме търси?

— Колкото и предполагаемо луд да е, няма начин… да не го прави… имам предвид, да не те търси. Обаче ако те открие… Ти си и последният му официално известен контакт. Ако се опитва да избяга от канавката, за него ти си човекът, който може и да знае път за бягство. А пътят съм аз.

— Нямам представа какво да направя.

— Тръгвай да обикаляш улиците. Слушай инстинкта си, който ти подсказва да се наведеш, когато към теб лети куршум.

— Но там има хиляди празни улици.

— Да — съгласи се Сами, без да му мигне окото. — Не можем да ти дадем екип. Ако го забележи, ще се усети и ще изчезне: или пак ще има кървава баня, или ще се скрие. И после кофти шансове — и за мен, и за всички нас. — Той се облегна на стола си. — Имаш ми номера и аз имам твоя. Не искам да съм човекът, който ще се обади да съобщи, че Кондора е заловен.

— Бил ти е приятел. Харесваш го. Имал си му доверие. Искаш го жив, нали?

— Искам да разбера нещо, и искам всичко да мине както трябва.

Фей се изправи.

— Ами Питър? Сигурно ти се иска да обърнеш живота му с хастара навън.

— Най-печалното нещо около смъртта му е, че не е оставил след себе си нищо, което си струва да узнаем. Ако ме питаш, той просто е бил неподходящият човек на неподходящото място в нечий неподходящ момент.

— Ами Кондора?

— Дааа.

Тя сложи длан върху бравата на стъклената врата. Погледна към него:

— Е, няма ли азбучни правила за сбогуване?

— Опичай си ума. — Сами сви рамене и додаде: — Ако не: Опасност да умреш.