Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Аз карам ли те да се чувстваш нервен?

— От мига, в който те зърнах.

— Това би трябвало да е хубаво.

— Заради начина, по който застана… по който стоиш. Ти си тук. Пристъпваш напред и поемаш удара. Лоялно. Каквото и да става. — Махна с ръка в жълтокафеникавия ръкав на костюма. — Направо ми отвинти главата.

— И реши да ме вербуваш.

— Идеята не е лоша. Играеш ли Алтимът?

— Моля?

— Алтимът фризби. Като футбол, но с гумени дискове. Маниашки спорт.

— Значи си маниак? И смяташ, че и аз съм?

— Не съм пристрастен — аз съм държавен служител, когото редовно проверяват за наркотици. Миналото си е минало, макар и да не е забравено. Играта е лесна: хвърляш, улавяш, бягаш. Никакъв контакт.

— Правила — рече тя.

— Кодекс на честта — отговори той.

— Звучи ми като хоби за колежани.

Той кимна към аквариума, където сенаторите се бяха смръщили, за да покажат, че са сериозни.

— Прекарвам по цели дни на този хълм, гонейки напред-назад онова, което те подхвърлят във въздуха, така че хвърлянето и улавянето на нещо действително, докато си тичам на така наречения чист въздух… Е, доста е приятно. А и вече отдавна не съм колежанин.

— Колко отдавна? — Не поглеждай към аквариума!

Той се засмя. Просто… го направи. Засмя се. Открито и силно.

— Понякога този въпрос подлежи на обсъждане. Трябва да дойдеш.

— Моля?

— Към седем часа утре вечер, освен ако не ни връхлети някоя скапана септемврийска буря. До мола, на тревната площ до източното крило на Националната галерия.

— Каниш ме да играя?

— Искам да ти дам шанс.

— Страшно си любезен. — Тя изгълта горчивото кафе. Хвърли бялата чашка в кошчето, не можеше повече да се преструва, че не обръща внимание на случващото се в аквариума.

— Аз съм Крис — представи се той. — Крис Харви.

Тя се отдалечи. Тъкмо когато той се обади:

— Може ли да попитам как се казваш?

Фей не се обърна. Гледаше аквариума, клопката на утрешните й дни.

„Клопката и на настоящето ми“ — помисли си тя през онзи вторник седем месеца по-късно, когато Кондора apres случката в „Старбъкс“ се връщаше на работа по пустите тротоари, а тя вървеше към натъпканото с кабинки и сини мълнии ниво на Чистилището и към кошарата от голи стени на ОПНН.

— Къде е Питър? — попита тя половин дузината свои колеги мъже и жени.

— Партньора си ли изгуби? — попита Харис с подигравателен поглед, който лъжеше и издаваше, че той знае повече, отколкото казва.

Не си струва да хабиш куршум за него. Фей зае един свободен настолен компютър и провери в онлайн списъка с дежурствата на агентите. Намръщи се. Забеляза един от двамата началници във вътрешния кабинет на ОНО.

Подаде глава вътре и попита:

— Защо партньорът ми е разпределен в администрацията тази сутрин?

Втората командваща станцията, която настояваше да я наричат Пам, провери в компютъра на бюрото си и сви рамене.

— Сигурно е станала грешка при обработването на данните.

— Заради мен ли е? — попита Фей.

— Защо, нещо нередно ли си направила?

Фей отвърна на Пам също с вдигане на рамене и каза:

— Неее. Познаваш ме, шефке.

Докато се отдалечаваше, чу шефката Пам да казва:

— Не, не те познавам.

Не, Фей не беше възнамерявала да ходи на онази игра на „Алтимът Фризби“ вечерта, след като Сами беше направил чудо, беше спасил задниците на всички пред Сенатската надзорна комисия и се беше споразумял за някои неща, в резултат на което тя се оказа изпратена в OHO на Вътрешна сигурност в комплекса „Зед“, но на следващия ден не можа, просто не можа да остане в новия си апартамент в Бетезда, загледана към есенните листа на метрополиса на политиката, с който отново се налагаше да свикне.

Излезе късно да потича, както правеше често, но онази вечер тя и раничката й се отърваха от всякакъв надзор, а Фей тича само до спирката на метрото в Бетезда, където се качи на влак, прехвърли се на Синята линия, забеляза играчите на фризби на моравата до мола, приближи се и видя как той я гледа (и не успява да хване), докато тя измъкваше нещо изпод спортното си горнище и го прибираше в раничката, която завърза за едно дърво с велосипедна ключалка.

— Тя е с нас! — провикна се той.

Обаче никак не я щадеше, когато играчите се разместиха и двамата се озоваха в противникови отбори. Тя беше в добра форма след операцията в резултат на лицевите опори, на коремните преси и тичането, но той изобщо не се поколеба да играе срещу нея с безпощадна твърдост.