Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Само три вида хора са податливи на ласкателство: мъжете, жените…

— И децата — довърши Фей. — Не искам да разговарям с дете. Носят се слухове за агент, който оплел конците на забранена територия и предизвикал нападение с безпилотен самолет над самия себе си.

— Ние сме шпиони, Фей. Едно от нещата, които правим, е да пускаме слухове.

— Хайде, Сами. Питам те.

— Каквото и да си чула — отговори нейният приятел и бивш началник, — ако се случи нещо такова, ако такъв човек… Никога няма да има анонимна звезда в негова памет на стената пред Лангли. Такива като него са за Конгресен почетен медал. Или са напълно откачени — додаде той и с усмивка завърши: — И мъртви.

Глътката пролетен въздух, която вдъхна Сами, му се стори съвсем естествена. Позволи си да докосне ръката й. Като между наставник и протеже. Меко и чувствително докосване. Невинно.

Взря се в зелените й очи.

— Има ли причина да питаш?

— Не знам дали има — отвърна Фей. — Ако усетя нещо, карам направо.

— Никога не съм се съмнявал — увери я Сами, докато й придържаше вратата, за да влезе.

Както направи онзи ден преди осем месеца, когато не я приковаха към позорния стълб в звукоизолираната плексигласова заседателна зала, подобна на аквариум, пред Комисията по разузнаването на Сената. Онази сутрин, когато Сами отмести поглед от двамата сенатори, седнали срещу него на масата, от заместник-директорите и на ЦРУ, и на СДДР, погледна към мястото на Фей и й каза:

— Бихте ли излезли, моля?

После се изправи и задържа вратата, докато тя излизаше.

Сякаш се нуждаеше от специални грижи и внимание.

Сами обичаше изтънчените жестове.

Тя излезе от онзи аквариум в търбуха на лишения от прозорци служебен комплекс на Сенатската комисия по разузнаването. Вероятно между мястото, където стоеше тя пред аквариума, и входа на Комисията имаше десетина кабинки и други служебни помещения. Отговарящите за кламерите служители в ЦРУ сигурно бяха повече от този контролен орган на Конгреса, натоварен да се грижи за военновременната разузнавателна общност на Америка.

Фей погледна назад към аквариума. Сами и четирима непознати с делови костюми решават какво да ми направят, какво да правят с мен.

Отмести поглед наляво и го видя да стои до бара с бяла стиропорена чашка в ръка.

И преди го бе виждала — един от петимата сенатски служители на срещата онази сутрин със Сами, директорите на двете шпионски агенции и по един сенатор от всяка политическа партия. И тя. За ПОВЕРИТЕЛНИЯ брифинг относно Париж.

След това го изпратиха навън заедно с другите служители на Сената, а Фей и Сами останаха, докато кворумът от двама сенатори бе запознат със СТРОГО СЕКРЕТНАТА версия на американските шпиони относно кръвопролитието на le rue de cobblestones.

Et moi, помисли си Фей.

Погледна към служителя на Сената. Най-обикновен тип, висок, рус, със сив костюм. На нейната възраст.

Майната му, майната им на лекарите, имам нужда от кафе.

Той не се отдръпна, когато тя сложи банкнота от един долар в стиропорената чашка до каната с кафе и си наля. Дори се приближи още повече и — майната им на благонадеждните детектори за метал на Комисията — тя видя скритото му оръжие, както и факта, че в неговата чаша има само вода.

Докато пиеше претопленото старо кафе, тя се оказа принудена да признае, че мъжът ухае приятно. От нерви бе обляна в пот и се надяваше парфюмът, който често ползваше, да замаскира този факт с люляковото си ухание. Той кимна с очилатата си глава на двамата сенатори и на директорите на разузнавателните агенции в аквариума.

— Е, за какво си говорихте вътре, след като аз излязох? — попита той.

— Сериозно ?

— Знам, че си от ЦРУ, затова трябваше да кажа нещо, което да те шокира и да предизвика действителна реакция — отвърна той. — Защото ако не можем да разговаряме за онова, което действително се случва, трябва да бъбрим за несъществени неща — да те поканя някъде, да обсъждаме безопасни теми, например от кой лагер са били родителите ти: на „Ролинг Стоунс“ или на „Бийтълс“.

— За такива работи ли бъбриш?

— Надявах се да бъбрим заедно, но да-а-а. Какво друго мога да ти кажа?

— Сваляш ли ме?

— Ако опитам, сигурно ще ми счупиш ръката на шест места.

— Вероятно само на две.

— Благодаря за въздържаността. — Той сви рамене с разперени ръце и се усмихна със сините си очи. — Макар да не те свалям per se, все повече ми се иска.

— Per sel

— Извинявай, понякога се изразявам така, когато съм нервен.