Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Кондора залепи тази снимка на тухлената си стена на почетно разстояние от изрязания от вестник портрет на самотна жена с черна коса, която се спускаше по синята й блуза без ръкави, и със сюрреалистично розово петно вместо лице.

Едно изображение разкрива страшно много, едно изображение разкрива страшно малко. А разликата между двете може да те подлуди.

Въпреки това той открадна и надупчи и трите с тайните три дупчици: „Внимание“!.

Само че не в това се изразяваше работата му.

Бяха наредили на Кондора да поглежда всяка книга, всяко изхвърлено томче, и за максимално кратко време да решава в коя количка трябва да попадне тя.

Количка А отиваше в Постоянно съхранение.

Количка Б отнасяше пленниците си в машината за дървесинна каша.

Веднъж убеди един от транспортните екипи да го отведе до мястото, където изхвърлят съдържанието на Количка Б — пътува трийсет и седем минути на тясната предна седалка на камионетката заедно с двама мъже, които спореха за професионалния футбол, за това колко се е скапал флотът и че това не бил най-подходящият момент, ама как да пушат с този непознат по средата, мътните го взели. Гларуси кръжаха над претъпканата яма — пустош, в която от един завод за дървесинна пулпа вероятно би имало екологична полза. Кондорът погледа как книгите, които беше метнал в Количка Б, биват изхвърлени в зелен стоманен търбух, чу да ги пръскат с някакви химикали, чу механичния вой и звучното хрущене, когато книгите се превърнаха в лепкава маса, която изляха във варели, та други камиони да откарат, за да бъде превърната в… Какво ?

Правилата не му позволяваха да спасява повече от една Количка А с книги седмично.

Измъчваше се, когато се налага да пълни Количка Б с обречени книги. Разлистваше страниците, както му беше разпоредено. Търсеше признаци, че книгата съдържа шифър за разкодиране на нещо. Проверяваше за шпионски бележки по страниците или за секретни документи, пъхнати тук-там и забравени. Преценяваше какъв рисков коефициент за сигурността имат остарелите романи, перченето на измамниците, търговците на плът, криминалните саги, разбулващите душата класики, полицейските истории, фентъзи романите за алтернативни времена или научната фантастика, едрогърдите романтични разкази за първата любов на някой президент. Книга можеше да заслужи спасението си от Количка А благодарение на репутацията си, че отразява нещата правилно, че разкрива или създава шпионски техники, че съдържа споделени тайни.

Всеки работен ден Кондора отваряше сандъци.

— Ти си читател — каза му отговорничката по настаняването. — Това май е първата ти работа като шпионин.

— Искаш да кажеш, че ЦРУ не са я измислили, за да знаят къде се намирам?

Жената се усмихна.

Помогна му да напечата прикритие от лъжи за досието си като служител на Конгресната библиотека.

Сега си е сега!

Ама сериозно ли, попита той новите привидения през онази сряда сутринта, докато седеше на бюрото си в рамката на отворената врата на „Гробната пещера“. В 9:51 хвърли в Количка Б един роман за някакъв стрелец, който се прибрал у дома в малко градче, после се загледа през отворената врата.

Чакаше.

Бил си тук и преди.

Тук и сега шпионинът в теб часове наред проследява нейните данни. Колкото повече знаеш, толкова повече неща имаш нужда да узнаваш. Тя е на петдесет и три. Родена е в годината на дракона. Неомъжена, няма деца. Но в това няма логика. Работи в Конгресната библиотека осемнайсет години, плюс период от три години, когато е изпратена в „Смитсониън“. Първият ред на трудовата й характеристика гласи: работи в американския Сенат пет години, млада, умна и образована, тя си проправя път по тротоара, докато пътниците в такситата я зяпат заплеснато. Има апартамент под наем в сграда, която още не е превърната от съборетина в нещо съвременно. Две повишения през годините, когато работи тук, в Конгресната библиотека.

Тракането на токчетата й се чува още преди да отвори вратата.

Къдрава руса коса с побелели корени се спуска към почти незабележимите й гърди под прилепналата делова черна рокля. Тъмносиният й шлифер е преметнат през дръжката на чантата й, която виси от рамото. Толкова е напълняла в талията, че надали може да го преодолее, размахва ръце като метроном, краката й, обути с черни чорапи, са мускулести от йогата и съвсем не слаби, носи черни обувки. Лицето й е нежно и слабо, леко ъгловато, има мургава кожа, която привлича слънцето. Около широката уста с плътни устни без червило се виждат врязани от усмивки бръчици. Очите й гледат право напред, не в човека отсреща.