Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Обикновените служители в Конгресната библиотека наричаха това място " Дребната пещера“.

Портиерите му бяха помогнали да премести очуканото си сиво стоманено бюро, той седна зад компютъра с ограничен достъп до интернет отляво и две колички отдясно — всичко беше подредено така, че да вижда, ако мине някой. Или се опита да нахлуе. Както той си седи.

На кого му пука, че подпряната отворена врата създаваше директна огнева линия към сърцето му.

Понякога ни прострелват по твърде приятен начин, за да го възпрем.

Осем сутринта. Под земята в „Гробната пещера“. Оставаха два часа.

Обикновени чамови сандъци оформяха висока до гърдите стена край бюрото му. Всеки ден имаше по петдесетина кутии. Кондора обожаваше мириса на бор. Допадаше му, че уханието на гора заглушава вонята на мухъл и прах от съдържанието на сандъците.

Книги.

Светли чамови сандъци, натъпкани с книги.

Книги от напуснати военновъздушни бази. Книги от болници за ветерани. Книги от военни бази в Германия близо до местата, където съветските им съответствия вече не съществуваха. Книги от деактивираните подземия с балистични ракети, с които бяха осеяни северните прерии. Книги от тайните затвори, където смятаха провереното знание относно света навън по-скоро за приемливо изтезание, отколкото за бунтовно бягство. Книги от тайни центрове на ЦРУ и служебни станции. Книги от епохата на Обама, които вече се бяха превъртели през строящия се и струващ повече от три милиарда долара център за разузнавателна информация на Националната агенция за сигурност в същите планини в Юта, където се намираха и деветте хиляди членове на най-голямата полигамна мормонска секта в страната. Книги, докопани и опаковани при нападения на командосите над терористични укрития. Книги, които чистачите на ЦРУ бяха намерили сред руините и при мъртвите шпиони.

Но не какви да е книги.

Романи. Сборници с разкази. Сценарии. Почти неотваряни поетични сборници.

Книги с неща, които не бяха действителни — но може, просто може би, бяха истински.

История, технически наръчници, биографии, инструкции, изявления на известни телевизионни водещи, че онова, което казвам, наистина се е случило и означава еди-какво си, томове с вяра или с блестящи прозрения и друг вид документална литература бяха проучвани и изчезваха още по-навътре по веригата от „Рецензии и решения“.

Онова, което стигаше до Кондора в едностайната „Гробна пещера“ в Конгресната библиотека, бяха истории, завихрени от етер, от души, които не спират да пищят.

Да, със сигурност ставаха грешки.

Неведнъж отваряше някой сандък и намираше купчини с грамофонни плочи от миналия век — черни винилови дискове, пъхнати в картонени обложки и съдържащи звуци, достъпни само с техника, каквато в повечето американски домове вече нямаше. Понякога плачеше, защото знаеше, че онова, което е намерил, му е познато, не знаеше обаче откъде. Завладяваха го клонговете. Изрязваше от обложката на някой албум снимка на изпълнителя или композитора или приковала вниманието му сцена. Криеше снимките на дъното на панталона си и внимателно минаваше през рамката на детекторите, а у дома залепваше откраднатите снимки на стената си редом до вестникарските изрезки и откъсите от поезия и проза, също изрязани и откраднати от сандъците с „Рецензии и решения“.

Някои списания оцеляваха от кошчето за смет, където обикновено попадаха незабавно. Кондора откъсна страницата с комикса „Шпионин срещу шпионин“ от сатиричното списание „Мед“ от 1968 година, когато революцията бе бушувала по улиците на Париж, Прага, град Мексико и Мемфис в Тенеси. Два месеца, след като беше излязъл от секретната психиатрия в Рейвънс и беше започнал тази работа, Кондора разопакова купчина списания „Плейбой“ — със заемащи двете средни страници фотографии на жени, снимани голи, гримирани и с туширана плът. Много от тези фотографски фантазии вече бяха откъснати от списанията, но една оцеляла прикова очите му: цветен кадър, заемащ четвърт страница, на красавица от 70-те години, снимана отново десетилетие по-късно — беше се облегнала на месингово легло, в огледалото зад нея се виждаше буйната й коса с цвят на мед, черен колан за жартиери над заоблените й бедра, черни чорапи на дългите й като на танцьорка крака, обути с нелепо декоративни черни обувки на висок ток, натежали гърди, провиснали и с тъмноморави ареоли, широко усмихната, вперила поглед към онзи, който я гледа.