Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Целуна я, о, а тя отвърна на целувката…

… нищо в нуждата й не подсказваше, че не може да поеме онова, което би могла да получи, устремена към онова, което трябваше да узнае…

… дълбоки влажни целувки, изучаващо глозгане на устите, лицата, шията, той целува шията ми, надолу и о, да, стисни ме, не съм голяма, да, да, мъничка съм, о! Засмука зърното й, езикът му го потърка сочно, плътно, влажно, а тя беше толкова влажна, когато целувките му се насочиха надолу между гърдите й, покрай белега, но без да спират на него и без да го пренебрегват, да, докато я целуваше надолу по тялото, тя виждаше русата му коса, а той разтваряше бедрата й още по-широко…

Сякаш завъртяна от силен порив на вятъра, Фей усети и видя как той я придърпва до ръба на леглото, как я изпъва, обръща я, за да изправи тялото й и краката й да увиснат от леглото, а самият той коленичи между тях и о, о, да, устата му, езикът му, а после и ръцете му по тялото й, течен огън, който гали гърдите й, сърцето й ще се пръсне, а ръцете му не спират, не…

Чуваше писъка си, гърлен животински вик отново и отново…

И после той се качи на леглото.

Притисна я.

Обърна я.

Бутна вързаните й китки и тя легна по корем на леглото.

Излегна се от дясната й страна: притисна се към нея, започна да я целува, да, вкуси ни, вдигна левия й крак над своя, преди да спусне ръка, придърпа крака й по-високо, за да проникне в нея, обхвана задника й с длани и го придърпа толкова силно, толкова надълбоко към себе си…

С лявата си ръка запуши устата й.

За да не вика.

Завързана за леглото, аз съм глупачка, не мога да нанеса удар, дълбоко в мен е, придърпва ме още по-близо, ръцете му притискат хълбоците ми до неговите, не мога да се съпротивлявам…

— Обичам те — каза той.

Светът й се завъртя. Усети натиска на ръката върху устата си, извита като при идеалното обезоръжаване на постови, притискаше я откъм гърба й, за да не може да отмести поглед, а другата му ръка придърпваше хълбоците й към неговото тяло, за да не може да се освободи, да използва краката си, ох…

Не можеше да отмести поглед от сините му очи.

— Обичам те. Не можеш да ми отговориш, макар да искаш или да мислиш, че трябва. Дори да се страхуваш, не знаеш какво да кажеш. Защото ми се довери да ти отнема това право. Довери ми се да направя онова, което се опасявам, че би отхвърлила. Обаче нищичко не можеш да отхвърлиш, защото никой не чува писъците ти. Каквото и да ти се иска да кажеш, не си готова. Твърде скоро е. Твърде много е. Моментът е твърде неподходящ. Затова, след като сваля ръка от устата ти, няма да има какво да кажеш. Аз ще го кажа, когато поискам, когато изригне от мен, защото всецяло съм отдаден на любовта си към теб. Ти обаче не можеш да ми кажеш дали ме обичаш, или не. Не сега. Някой ден и това ще стане, а и вече знаеш, че можеш да имаш доверие на някого — на мен, защото те обичам, обичам те!

Едната ръка запушваше устата й, другата придърпваше буйните тласъци на бедрата й към неговите — сигурно беше усетил кулминацията й отново и отново, когато се провикваше Обичам те, сякаш изричаше мантра, все по-бързо и по-бързо, докато той кресна отвъд всички думи, а тя нададе вик в дланта му, запушила устата й и заглушила звуците на душата й.

Край, лудостта отшумяваше, мускулите се отпускаха, краката й натежаваха върху него, лявата му ръка бе обхванала дясната й буза, а палецът му потъркваше подутите й устни.

Трябваше да го инструктира как да развърже ръцете й.

Това ги разсмя, а смехът беше всичко, даде им шанс да се прегърнат, да се плъзнат в леглото, тя да легне върху гърдите му, да положи глава върху гърдите му, където ако се вслушаше внимателно, щеше да чуе всеки удар на сърцето му.

Той я целуна по главата и долови кокосовото ухание на шампоана й.

Прегърнаха се небрежно. Прегръщаха се цяла вечност.

Името му е Крис Харви.

— Не се тревожи — каза й. — Любовта не е смъртоносна.

— Разбира се, че е — отвърна Фей.

„Разбира се, че е. “

Фей Дозиър

— Сега, сега! — крещяха привиденията на Кондора, когато той се събуди на следващата сутрин.

Изтърколи се от леглото.

Дръпна белите пердета на прозореца.

Зазоряване във Вашингтон. Превозните средства, които минаваха покрай къщата му, все още бяха с включени фарове. Сянка на чайка се стрелна по огряната от сутрешното слънце стена на отсрещната къща. Кучето на съседите залая по някого, поел на сутрешния си крос. Чу се автомобилен клаксон.