Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Огледалото я наблюдаваше как плъзга гладкия връх на тубичката с гланца по устните си.

Щракна ключа на осветлението в банята и отражението се превърна в черен силует.

Взе си служебната карта и оръжието и ги прибра в чекмеджето на нощното шкафче. Плъзна го и го затвори. Докрай.

Не мисли за черната пушка с дръжка като на пистолет в дрешника си. За глока, закрепен под леглото от другата страна. За револвера трийсет и осми калибър, приготвен подръка в кухнята, нито за деветмилиметровата берета, завързана под дивана. Или за ножовете.

Трябва да го направиш с голи ръце.

Девет минути до девет часа.

Ами ако той закъснее? Какво ще ти говори това? Какво ще означава?

Ами ако не си в състояние да го направиш?

Не трябваше изобщо да й се налага да го върши.

Лявата й ръка се плъзна към рамката на вратата на спалнята, сякаш бе лост пред огледалото на някое балетно студио, докато Фей изпъна гръб, извиси се в цял ръст и зае трета балетна позиция, завършвайки движението с грациозно извита като полумесец дясна ръка над главата й, после веднага се отпусна надолу, сви колене навън и босите й пети се отлепиха от килима в спалнята за едно льо гран плие. Остана приклекнала, усети как мускулите от вътрешната страна на бедрото й се разтягат и отпускат, после се изправи с мах на ръката, а балетното движение се превърна в париране и издърпване на юмручния удар на невидим нападател, в чийто прекалено протегнат лакът се стовари дланта й.

Дигиталният часовник на нощното й шкафче показваше 8:53.

Седем минути.

Лампата в дневната хвърляше повече сянка, отколкото светлина. Оскъдно сияние струеше от бялата крушка под металния капак над готварската й печка.

Фей отключи вратата си към света.

Застана достатъчно далече, за да не пострада при евентуално нахълтване.

Стоеше в потока на индиговата нощ отвъд своите стъклени стени.

Впери поглед в отключената дървена врата. В провесената в горната част верига.

Цял живот чакаш някой да влезе през вратата ти.

Докато стоеше така, светът по часовник отстъпи назад. Застави се да диша дълбоко. Застави се да не поглежда към нито един часовник. Застави се да чака.

Почукване — едно, две, три, тихо, но категорично.

— Влез — каза.

Вратата се отвори. И ето го него, осветен в гръб от жълтеникавата светлина в коридора.

— Навреме ли идвам? — попита.

— Вече си тук — отговори Фей.

ТО (търсени особености): мъж, бял, на трийсет и няколко, метър и деветдесет, осемдесет килограма. Калифорнийски сърфист, преждевременно оредяла руса коса, красиво орлово лице, сини очи с очила, които му придаваха вид на учен, но и мускулест, елегантен.

— Затвори вратата. И заключи — постара се да прозвучи небрежно тя.

Той дори сложи верижката.

Черните му обувки като на адвокат на държавна работа не бяха лъскани най-малко от седмица. Тъмносиният му костюм подхождаше на класическата му синя риза и приятно подчертаваше червената му вратовръзка, която висеше на шията му като каишка.

Най-добрият подход към мъж, който носи вратовръзка, е да го омаеш и да се приближиш на половин ръка разстояние. Усмихни се. Хвани вратовръзката небрежно с две ръце и я вдигни от гърдите на мъжа, все едно се любуваш на…

… стисни вратовръзката, завърти се рязко и се наведи, за да я издърпаш през рамо, в същото време го изтласкай назад с ханша си и светкавично изтегли вратовръзката напред и надолу към пода. Най-вероятно той ще се преметне през гърба ти като при мятането мороте-сеоинаге в джудото, ще се стовари в краката ти и ти ще паднеш на колене върху гърдите му, повлечена от инерцията. Дори ако коленете ти не пръснат сърцето му, шокът, преживян от скелета му, световъртежът и прекъснатото дишане ще ти позволят да сграбчиш възела на вратовръзката с една ръка, докато притискаш с цялата тежест на тялото си гърлото му с юмрука си, а с другата ръка дърпаш свободния край на вратовръзката. Лицето му ще посинее и само след седемнайсет секунди той ще изпадне в безсъзнание, ако пристегнатата вратовръзка притисне подходящите кръвоносни съдове, докато го лишаваш от живителния въздух.

Друг вариант е да удариш камбаната — бързо да грабнеш и да разклатиш вратовръзката, за да го накараш рязко да се приведе, но така лесно ще пропуснеш зашеметяващото притискане на лицето с коляно. Гарота в гръб е техника, която най-вероятно няма да успее и ще те постави в положение, при което по-скоро ще пострадаш от въртеливия му ответен удар, отколкото да го усмъртиш категорично.