Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Освен това разполагаше само с 84 минути до тогава.

На Фей й отне двайсет и три минути да изготви доклад F409 — Оценка на субект по местоживеене. Използва настолния компютър, който предпочиташе партньорът й Питър, неговите пароли за достъп, неговия стил на писане. Отбеляза ирационалните изблици на Кондора от време на време, но също и неговия бистър ум, и общата му дееспособност, номера на пробата с урината му, дори разговора им относно марихуаната, а в частта за препоръки описа „вероятната параноя“ на Кондора по отношение на бялата кола и аномалията с регистрационния й номер, а после натрака: „Партньорката ми, агент Фей Дозиър, енергично настоява за незабавно повишаване на сигурността и проверка за евентуално враждебно проследяване на субекта, каквото може да се заподозре след наблюдението и идентифицирането на подозрителното превозно средство.“ Приложи от айпада снимки на Кондора и на къщата му, видеото с бялата кола и документите от Службата за регистрация на превозните средства.

Прочете електронния доклад за последен път.

Не откри нищо, което би могло да й навлече непреодолими неприятности.

Адресира го до съответните места за събиране на данни, изпрати копие до имейла на своя агент от ОНО и на агента си от ЦРУ, а също и до легендарния шеф на екипа си от ЦРУ, който след онази ужасия се бори със зъби и нокти просто да я прехвърлят от Управлението в ОНО към Вътрешна сигурност и на етажа на Чистилището. Изпрати копие и до имейла на плешивия Питър, чудейки се дали той изобщо ще помръдне на столчето си в бара, където се беше изнизал, и ще провери телефона си, когато той му дрънне, оповестявайки получаването на доклада, уж написан лично от него. Колкото и да я скастреше заради препоръката й, случилото се щеше да си остане между тях. Освен ако не си падаше по разплатата. Ако е така, тя щеше да я връхлети наглед случайно, без негови следи. Ала двамата щяха да си знаят.

Фей се загледа в текста на светещия компютърен екран.

Увери се, че докладът й F409 е озаглавен „Кондор“.

Натисна „изпрати“.

Докладът излетя в киберпространството като куршум в мрака.

Пет минути по-късно Фей приключи смяната си, напусна Чистилището, слезе с асансьора до приземния етаж, премина през проверката за сигурност на входа и подчертано спокойно излезе през въртящата се врата сред плексигласовите стени, които отделяха комплекс „Зед“ от каменно площадче с циментови сандъчета за цветя, преграждащи достъпа на евентуални коли-бомби, и с високи лампи, които пък възпираха нощта.

Охранителните камери записаха придвижването й от сградата до колата на най-долното ниво на гаража за служители. Тя не прибягна до никакви видими мерки за избягване на наблюдението. И преспокойно напусна гаража със своя възстаричък тъмнокафяв форд.

„ Четирийсет и девет минути. Разполагам с четирийсет и девет минути.“

Фей живееше в жилищен блок в периферията на квартал, пълен със сладкарници за тарталети, вериги кина и студия за йога, и известен като „Бетездоландия“. Наставката „ландия“ се появи в началото на двайсет и първи век, когато спокойното и улегнало предградие „Бетезда“, обитавано от хора от средната класа, се превърна в един от най-скъпите квартали отсам околовръстния път, защото Джорджтаун и северозападната част на окръг Колумбия се пренаселиха и не можеха да поемат всички адвокати, лобисти, корпоративни и медийни звезди, които от управлението на оцелелия след покушение президент Роналд Рейгън превръщаха разбунената след убийството на Мартин Лyтър Кинг американска столица в града на големите пари.

Следеше огледалата, докато шофираше.

Мина на червено. Направи остър ляв завой, който не беше наложителен, после още един десен, още един ляв, пое по някаква пресечка покрай зелени контейнери за смет досущ като онзи, заради който техническият гений Алекс беше потрошил много пари. Беше блъснал в него кола на Управлението, след като се беше наливал с бира в тайландски ресторант в компанията на военни от същата държава, които той обучаваше, а агентът, действащ под прикритие като негов асистент, проучваше за евентуално вербуване.

Огледалата на Фей не издадоха присъствие на жълтоок звяр на таен екип.

Охранителни камери регистрираха как колата й влиза в подземния паркинг на жилищния блок, когато й оставаха още трийсет и осем минути. Тя паркира на заден форда си на своето място на второто ниво, натисна копчето на алармата, докато крачеше към асансьора в помътената от бензинови пари светлина в бетонния хамбар за автомобили и се качи във фоайето. В малката й пощенска кутия нямаше нищо, обаче щеше да изглежда подозрително, ако не провери.