Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Вече направихте мен — отговори Кондора. И подметна на Фей: — Не че ми пука, но не е нужно да гледаш.

Разкопча панталона си и го пусна да се свлече на кухненския под.

Тя остави двамата мъже, върна се в дневната между парчетата вестник, откъснатите страници от книги и разните дреболии, залепени или забодени по стените.

Сигурно заради онова, което знаеше, че трябва да направи по-късно, когато двамата мъже се присъединят към нея, тя остави Кондора да се преобрази във Вин. В очите й той беше мъж с прошарена коса и сини очи, които допускаше, че Управлението е коригирало с лазерна операция, за да увеличи оперативния му коефициент. Волеви скули, добре очертана челюст. Във форма, както бе отбелязала, но поизхабен след шест десетилетия. Обаче целият пращеше от статично електричество: ,Дали пък този човек не е нещо повече от сбора на всичките си диагнози ?“

— Вин — каза тя, — оставям визитката си от Вътрешна сигурност на полицата.

Питър прибра сребристото си куфарче.

— Той разполага с повече канали и номера, по които да поиска помощ от агент, отколкото би могъл да оползотвори, освен това го наглежда и екип психолози. Да тръгваме.

— Ако пак видиш онази бяла кола — каза Фей, ядосана от нетърпението на плешивия Питър, — или нещо друго… Обади се.

Тя остави Вин с истинска усмивка, която се стопи веднага щом чу тюркоазената врата да се затръшва зад гърба й, и забоде поглед в гърба на светлокафявия дъждобран на Питър пред нея.

— Какво беше това, по дяволите? — нахвърли се Фей на партньора си. — Защо се държа толкова гадно с него?

Питър спря насред улицата и рязко се извърна с лице към нея. Куфарчето му проряза сребриста линия в нощта.

— Има само два вида хора…

— Глупости! Има толкова видове, колкото са и хората. Не ми пробутвай онази глупост за нас и всички останали като оправдание за кретенското си поведение с онзи човек!

— Щях да кажа, че само два вида хора вършат нашата работа: агенти, които са оплели конците, и агенти, на които за нищо не им пука. Ние сме адски важни за националната сигурност. Грижим се за старци, избягали от Съветския съюз, който не съществува от почти толкова време, колкото ти си на тази земя. Правим така, че член на „Ал Кайда“, обърнал се към нас в Мароко преди шест години, да си получава чековете, макар че просто лентяйства и не ни съобщава нищо, което вече не ни е известно. А сега, съдейки по онова, което видях у Кондора, на теб явно ти пука. — Питър поклати плешивата си глава. — Което означава, че са ми нахърлузили агент, оплел конците. А оплетеш ли се веднъж, край, така че горко ми, мамка му. Какво си направила? — попита той. — Пукало ти е не за каквото трябва?

— Може да съм застреляла старшия си агент.

— Пет пари не давам — осведоми я той. — И ти направи същото. По дяволите, хабиш твърде много енергия за стара откачалка и наркоман като Кондора.

— Видя шкафчето му с лекарствата. Той не просто се дрогира.

— Късметлия. Има си крака, ръце, член. Достатъчно е с ума си, за да припечелва по нещо, освен дето си получава компенсациите като ранен агент. И група след група от нашите, които го посещават, за да проверят дали е добре. — Той размаха показалец срещу нея: — А за нас с теб кой ще се грижи?

— Може да го заслужава. Заслужил го е, когато се е върнал леко мръднал след някаква мисия.

— Или пък — каза плешивият Питър — може би просто го дундуркаме, за да няма възможност да сгафи. Пет пари не давам, така че мътните го взели, не съм длъжен да се съобразявам с фантазиите на един наркоман.

Обърна й гръб и се запъти към колата — ключовете бяха у него.

— Има три видя хора — провикна се подире му Фей в тъмното: — Живи, мъртви и безучастни. Познай от кои си ти. Това е последната сензация на днешната епоха, филми, телевизия, политически метафори, модни ревюта в Ню Йорк. Ти си зомби, което не дава пет пари за нищо.

— Дааа — съгласи се той. — Има много като мен. Качвай се в колата.

„Клоун с цвят на захар на име Сънчо“

Рой Орбисън, „Насън“

Кондора се взираше в отражението си в големия екран на телевизора над камината. В онзи тъмен екран, който преливаше от призраци.

Погледна визитката на шпионката: Фей Дозиър. Има ли изобщо нещо вярно ?

Тя и плешивият й партньор бяха видели стените му. Бяха снимали със светкавица.

Проблясъците изпратиха Кондора в склад насред американската пустош.

Където в едно помещение имаше вонящ на пот тепих за борба.