Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

— Проблеми в работата? — попита жената Вин.

— Ходя. Върша каквото трябва. Прибирам се.

— Просто за сведение, няма данни за оплаквания — осведоми го тя.

— Обаче въпреки това сте тук. Харесвате ли си работата? — попита усмихнат.

— Повече от други.

— Повече от други хора или повече от други неща, които сте вършили?

— Да. — Тя се запъти към кухнята.

Плешивият Питър забоде поглед в стената, по която бяха накачени статии от вестници и снимки, откъснати цветни илюстрации от списания за изкуство, стихове и абзаци от книги, предназначени за пещта, отрязани с ножица парчета от обложки на грамофонни плочи и листовки с текстовете на песни от този не съвсем мъртъв музикален носител. Вдигна айпада.

ЩРАК! Плъзна го по стената. ЩРАК!

Добре! Всичко е наред, най-обикновена рутинна проверка. Стената със смахнатия колаж. Странна приумица. Предвидима като по учебник. Нищо интригуващо. Нищо, което си струва да анализираш.

Обуй си обувките, тръгвай след нея!

Фей надникна в хладилника в кухнята.

— Мляко, дано да е прясно. Портокалов сок, добре. Стиропорени кутии с остатъци, масло. Ванилово кисело мляко — за зърнената закуска върху хладилника ли? Боровинки. Хлябът ти е стар. Нещо против да изхвърля тези кутии с бял ориз? Явно често ядеш китайско.

— Всички го правим.

Тя се взря през решетката на задната врата към дървената платформа.

— Изглеждаш в добра форма — отбеляза.

Виждаш как плочките на пода стремително се приближават към лицето ти, после отново рязко се отдалечаваш от тях. Ръцете ти парят. Серии лицеви опори, докато си в затвора.

А после в дневната, където предстои ударът, Виктор се приближава и казва: „Важен е коренът, не мускулите. Сърцевината, не юмрукът. “

Фей, ако това не е просто служебното й име, навежда глава към оградената задна площадка зад решетката и пита с неподправено любопитство:

— Там ли правиш тай чи?

— Там правя движенията. А практикувам тай чи непрекъснато.

— И сега ли?

Разтвори пред нея бездната на без отговор.

— Заведи ме горе… Не, след теб.

Минаха покрай Питър, запътил се към кухнята за поредното ЩРАК!

— Винаги ли си оправяш леглото? — попита тя, след като надникна в разхвърляната стая на втория етаж и продължи към спалнята с месинговото легло, където сънищата го понасяха на крилете си.

— Че кой да ми го оправя? — сви рамене той. — Затворническо правило. Симптом.

Тя погледна окачените в дрешника дрехи. Питър щеше да снима и тях.

След това го повече към банята. Синя хавлия, преметната през душа. Вдигната седалка на тоалетната, Фей отвори огледалната вратичка на шкафчето над мивката.

— Мили боже !

Върху двете рафтчета на шкафчето като взводове храбри войници бяха подредени бурканчета с хапчета по рецепта. С етикети, завършващи на „-зими“ и на, — мин“. Лекарства, чиито названия съдържат много „кс“. Хапчетата, които прочистват запушените заради холестерола артерии. Сини хапчета. Бели хапчета. Хапчета с форма на футболни топки. Желирани хапчета. Твърди и кръгли жълти хапчета. Зелени топчета.

Тя посочи към едно от шишенцата, отпуснати с рецепта:

— Според телевизионната реклама това лекарство е за мъж и жена, които седят голи във вана по залез-слънце.

— Дневната доза е и за мъже с… известни проблеми със задържането.

— Нима? — изгледа го Фей. — Как се казва тя?

— Няма никаква „тя“.

— Или той, не знам…

— Романтиката не е лесна работа, не става само с хапче.

— На мен ли го казваш. — Погледът й омекна. — Ако сега нямаш никоя, коя ти беше последната?

Нацупени алени устни: „Ш-ш-шт“.

— Не съм сигурен.

— Има и други лекарства за мъже, на които се налага често да отскачат до тоалетната. Явно лекарите искат да ти осигурят най-доброто.

— Сигурно това е причината.

Тя го погледна. После отмести очи към армията от лекарства. Разгледа схемата, залепена от вътрешната страна на вратичката на шкафчето:

— Тринайсет хапчета дневно.

— Всеки трябва да се надруса. — Взря се в нея — макар да беше толкова млада, тя позна цитата от Боб Дилън.

— Има ли болест, от която не те лекуват?

— От рак и други подобни убийци.

— Често ли мислиш за убийци?

— Сериозно ли? Ти ми задаваш този въпрос?

Питър изтрополи по стълбите пред банята.

— Каква е диагнозата? — попита тя.

— Посттравматичен стрес. Параноидна шизофрения. Делюзии. Отчуждение. Тревожност. Депресия. Периодична темпорална дисфункция. Неустойчиво личностно интегриране.