Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Наричаше го Чистилището.

Открай време, още докато работеше в ЦРУ.

„Сега съм в Чистилището“ — помисли си тя, докато търсеше с поглед целта си в осветената от лампите на тавана кухина без прозорци. Сини мълнии пулсираха върху стените на зелените кабинки. Сините светкавици се извиваха нагоре като стълба на Яков, само че вместо да предизвикват интелектуално любопитство у изтощени от бушуващите хормони юноши, тези мълнии блокираха враждебното лъчение на компютрите в кабинките. Чистилището бръмчеше и пращеше като лабораторията на д-р Франкенщайн. Наелектризиран озон се носеше сред смога на огромното помещение, където като в клетки бяха напъхани служителите.

На нивото на Чистилището се намираха отдели, които не фигурираха в списъка на шестнайсетте официално признати разузнавателни служби на Америка — всеобхватна Централизация на екипи, чиито задължения пресичаха всякакви бюрократични граници. На десетина бюра пишеше ПП — преходен персонал, както понякога наричат агент, анализатор или оперативен служител, на път да се качи на горно ниво на секретност. Най-често обаче това беше предпенсионна спирка за изчерпани или провалени служители, или за бунтовници, които са били прави, но не са успели да се подсигурят.

„Аз поне избегнах ПП“ — помисли си Фей.

Засега.

Скритата флашка пареше в юмрука й.

Отделът за операции на национално ниво, в който я бяха заточили, заемаше един ъгъл на етажа на Чистилището и приличаше на диорама от музея на „Смитсониън“ с пластмасови стени, заграждащи копие на полицейски детективски отдел, състоящ се от двайсет бюра за Фей и за още деветнайсет оперативни агенти, плюс „вътрешен кабинет“ с пластмасови стени за двамата началници, чието задължение е да надзирават ХНСН (хора, нуждаещи се от сигурност и надзор) като Кондора. На тях се падат и други разнообразни, но съвсем не бляскави задачи, свързани с националната сигурност и разузнаването, които агенции като ЦРУ, ФБР, СДЦР, НАС, Тайните служби, Службата за борба с наркотиците и Военното разузнаване натъпкаха след 11 септември в търбуха на звяра, наречен Вътрешна сигурност.

Фей погледна часовника на един от компютрите: в действителния свят на Вашингтон навън беше 7:22 вечерта — до девет оставаха деветдесет и осем минути.

„Ще успееш. Ако намериш Алекс, все още има шанс…“

Забеляза го в една кабинка, където сините мълнии бяха изключени.

— Имаш ли секунда? — попита Фей и стовари до слабичкия червенокос мъж, облечен с бяла риза, раирана вратовръзка и панталони в цвят каки.

— По-скоро не — отговори Алекс, докато събираше инструментите, с които беше поставил харддиск на компютъра в кабинката. — Пускат ме в играта.

— Браво на теб.

— Знаеш ли, контейнерът, в който се блъснах на заден, още се използва. Отбих се да проверя.

— Страхотно, аз съм малко…

— Нетърпелива да ми кажеш какво търсиш тук?

— Не. Мога да ти кажа само, че трябва да покрия партньора си, за да се измъкна оттук.

Подаде флашката на Алекс, нейния инструктор от курса по технически умения на ЦРУ, когото беше забелязала да обикаля етажа на Чистилището предната седмица.

— Това е видео, заснето с мобилен телефон. Бяла кола, която прави обратен завой, здрач. Фаровете размазват регистрационния номер, но като се отдалечи, може би между червените задни светлини…

На Алекс му трябваха четири минути, като през повечето време теглеше софтуер от секретната мрежа на националната сигурност и го инсталираше на новия хард диск на компютъра в кабинката.

— Номерът е от Вирджиния — оповести той, докато двамата се взираха в увеличения образ на екрана. — Аз живея във Вирджиния. Може да ми кажеш, ако и ти живееш там. Не става дума за истинското ти име или…

На екрана на компютъра се появи нов прозорец — попълнен правителствен формуляр.

— Странно — отбеляза Алекс. — Според Службата за регистрация на превозните средства номерът е на зелен джип „Чероки“, а не на бял нисан като този тук.

Фей едва се сдържа да не грабне мобилния си.

„От бялата кола знаеха, че ние… че някой… е бил там. И си тръгнаха. Ако се върнат, преди това ще се уверят, че е безопасно, следователно аз… ние… Кондора има време.“

„Той е смахнат и изчерпан агент, за когото никой враг не дава и пет пари — увери се мислено тя. — И ако наруша протокола, ако заобиколя старшия си агент Питър, преди официално да подам доклад от негово име, ако обявя тревога заради аномалията с номера на колата… Първо, с оглед на статута ми никой нищо няма да направи, всички само ще се подсигурят. Второ, сгафя ли отново, ще извадя късмет, ако се озова сред преходния персонал.“