Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Предположението на Фей беше правилно — рецепцията беше празна. Нощният служител Абдула сигурно тайно беше влязъл в компютъра на управителя и търсеше новини за семейството си в Сомалия, приклещено като в капан между суша, глад, пирати, армия за борба с пиратите, финансирана от Обединените арабски емирства и със собствена адвокатска кантора във Вашингтон, мюсюлмански революционни фундаменталисти и дванайсет хиляди сини каски от мироопазващите войски на Африканския съюз, обучени от наети от ЦРУ служители зад граница, действащи от ограден с бодлива тел комплекс на летището в Могадишу, който сомалийците наричаха „розовата къща“.

Не забеляза никой друг във фоайето. Охранителните камери на входа, във фоайето и на задния изход я регистрираха, докато мина покрай асансьорите и се запъти към стълбището. Рутинен анализ би заключил, че тя е служителка в офис, която има нужда да се пораздвижи.

Охранителните камери покриваха само първата поредица бетонни стълби и най-горния етаж с изход към покрива. Фей изкачи два етажа с бясно разтуптяно сърце, но не от изкачването — всеки ден преди работа пробягваше десет километра по пътека в парка, после се връщаше у дома и пробягваше нагоре и надолу деветте етажа стълби.

Фей спря на бетонната площадка между четвъртия и петия етаж, където живееше. Свърза се през мобилния си телефон с компютъра си у дома, провери записите от камерата му, която беше свързала с детектори за движение, насочени към входа на апартамента й и към плъзгащата се стъклена врата на балкона на дневната в едностайния си апартамент. Нищо. На екрана на мобилния й телефон компютърната камера показваше отвътре заключената врата на апартамента й и сенчестата дневна, в която нямаше никакви натрапници.

Запъти се към апартамента си. Влезе. Навсякъде беше тихо. Полутъмно.

Погледна през затворената стъклена врата на балкона си към пурпурната нощ, осеяна със светлинките на града. Представи си в мрака сиянието на паметника на Линкълн, Белия дом и Капитолия, покрай които беше минала с колата по-рано през деня — мястото, където навремето беше успяла да избегне края.

Ключ на стената светна лампа тук и сега. Канапе, столове, ниска масичка от някаква гаражна разпродажба. Лост за набирания в горната част на вратата на спалнята й.

Часовникът показваше 8:31 — оставаха двайсет и девет минути.

Да рискува ли да си вземе душ?

Преметна черното си сако върху един стол, бързо влезе в тъмната баня, светна и събу обувките си — удобни и за тичане, и да изриташ някого. Глокът в кобура на десния й хълбок се озова зад тоалетната с дръжка към откритата душкабина. Мобилният и документите — в мивката. Разкопча си блузата.

Огледалото в банята улови отражението й. Носеше черен сутиен. Дебелият розов белег пресичаше тялото й от гръдната кост до десния хълбок. Лесно разкопча панталона — година след последната операция все още обичаше да носи широк панталон. Дрехата се свлече на пода. Засмя се, като си представи как твърди пред някой началник горе на небето, че черните бикини определено са делово облекло, подходящо за службата, и че надали ще ти попречат да изриташ някого. Събу черните си гащички, изправена пред огледалото. Черен сутиен, ръце като широки копринени ленти за завеси, плосък корем. И този белег.

Разкопча черния си сутиен. Остави го да падне.

Ето това съм аз.

Къса коса. Зелени очи, забележителни с начина, по който виждат, не по който изглеждат. Уста, забележителна само с онова, което никога не би могла да изрече. Нямам бръчки на шията, не съм като мама, още не, но и това време ще настъпи, със сигурност и… Гърди, които някои мъже намират за твърде малки, но чак впоследствие. Усети как зърната й щръкват в хладния апартамент.

Завъртя докрай кранчето на душа — пусна толкова гореща вода, колкото се осмели, и се опита в парата и влагата да се отърси от онова, което трябваше да направи, и от един възрастен мъж на име Кондор или Вин. Завъртя кранчето на душа. Ледената вода я накара да се концентрира.

Избърса се с бяла кърпа, застанала права във ваната, преметна хавлията през пръчката на душа, излезе от ваната, нахлузи панталона си, навлече блузата и закопча четирите копчета до шията си. Разкопчай горното копче.

Пъхна черните бикини и сутиена в коша.

Метна обувките си в спалнята и ги чу как изтракаха в стената и на пода.

Впери поглед към огледалото в банята.

Бъди себе си.

Малко гланц за устни нямаше да навреди.