Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Фей застана до него, докато той си поемаше въздух, и попита:

— Е, това ли правят хората?

— Кои хора? — задъхано я попита.

— Хората на нашата възраст. Нормалните хора.

— Никой не е нормален — отвърна той. — Знаеш го.

Някой се провикна: „ Давай!“ И те хукнаха напред-назад по зелената трева под нощното небе на Вашингтон. Белият като слонова кост купол на Капитолия се извисяваше на няколко пресечки от едната страна на игрището, а на около четиристотин метра от другата страна на моравата се издигаше Вашингтонският монумент, увенчан с примигващи червени светлинки.

Фей си беше приготвила легенда, шофьорска книжка от Охайо, но никой не й зададе вездесъщия за Вашингтон въпрос: С какво се занимавате ?

„Те са си откопчили това време от наложената им реалност “ — помисли си тя.

Въпреки това стигна до извода, че мнозина от играчите са служители в Конгреса, че един красив тип с къдрава коса е работил за телекомуникационен гигант, една жена е келнерка, която очаква новини от юридическия си колеж, други две жени са младши съдружници в огромна правна кантора във Вашингтон, където ще се върнат, за да работят до среднощ.

След последната игра непознати откараха Фей до избрания бар за бургери и бира, където го наблюдава как ловко я откъсва от компанията, докато накрая се озова до нея на третата им бира в далечния край на бара с джубокс, където никой не ги чуваше.

— Чудесна маневра — каза му. На Крис. Крис Харви.

— Адски се старая — отговори той.

— Доникъде няма да стигнеш.

— Освен там, докъдето вече сме стигнали — сви рамене той. — Значи мога да ти сервирам най-лошото.

А то се оказа следното: баща му една нощ, докато Сами бил в детската градина, баща му влязъл в мъглата на Сан Франциско и повече не се върнал, докато друго семейство не изпратило на гимназиста Крис, на неговата сестра и на майка им некролога на техния съпруг и баща. И Сами нарушил правилата на юридическия факултет относно количеството външна работа, която може да поема, като разнася преди зазоряване продуктите на една пекарна, следвайки в Станфорд. Което си било катастрофа, от която не бивало да бяга, няколко „глупави“ инцидента по време на лятната му работа на Калифорнийската магистрала, която му помогнала да си набави липсващите средства за Браун, няколко прояви на „недодялано“ поведение с жените. Което се изразявало в това да нахлуе в апартамент броени секунди преди полицията и да изхвърли в тоалетната запасите на приятеля си от ЛСД, след като отмъстителното му бивше гадже излъгало и го изпортило на ченгетата като дилър, разговаряйки по мобилния си телефон пред очите на Крис.

— А, да, освен това останах девствен до двайсет и първата си година — сподели той с Фей. И сви рамене: — Исках да го направя както трябва.

— Какво стана с нея?

— По-хубави неща. — Той пресуши последната си бира, така се беше зарекъл. — А що се отнася до останалото, сигурно вече си ме проверила.

— И ти би направил така, ако колега има дълг към теб.

— На теб със сигурност не ти трябва адвокат.

— Така е, не ми трябва. — Тя стана от високото столче и преметна през рамо раничката си, натежала от пистолета в кобур, който не беше пъхнала отново под спортното си горнище.

— Казвам се Фей Дозиър — представи се.

— Наистина ли?

Остави го с усмивката му, когато излезе сама в нощта.

Фей работи сама цяла сутрин във вторник след нощта на запознанството си с Кондора — относително казано „сутрин“, като се има предвид, че агентите на ОНО работеха на шеметни смени, а нейната започваше в десет сутринта. Тя написа пламенен доклад относно това защо Имиграционната служба следва да приеме съседите на млад мъж, прекарал три години като преводач на американските войници в Афганистан без нито едно предателство, с няколко героични прояви, а единственото му желание беше да се ожени за съседката си и да бъде свободен в Канзас.

В 1:23 следобед тя провери онлайн графика на дежурствата.

Питър все още беше разпределен в администрацията.

Обаче сега контактът е него беше НП/НН — непозволен, ненужен.

Както изискваха разпоредбите, той изпращаше потвърждение за статуса си на всеки два часа.

Един от по-милите и по-нови агенти на ОНО, проницателно бивше ченге от Бруклин, който се казваше Дейвид, рече:

— Дано административното му назначение да не се окаже Вътрешният отдел, който го е изтеглил заради пиянство.

— Ние не се обаждаме на Вътрешния отдел — отвърна Фей, докато двамата се взираха в компютърния екран. — Звъним на Службата за професионална отговорност.