Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Те я настигнаха в асансьора, който ги смъкна до приземния етаж, преди бързо да подминат група колеги от други отдели, струпали се на дружеска раздумка, за да решат къде да вечерят.

Сами стоеше в края на тази група ловци на глави.

Видя Фей да излиза от асансьора и понечи да се усмихне…

Видя изражението й.

Забеляза, че и тя го е видяла.

Зърна стиснатия й юмрук до токата на колана й — нажежено !

Сами проследи с поглед как нейното трио от стрелци излиза навън до очакващ ги седан, който направо крещеше „шпиони“, и каза на колегите си:

— Да отидем на най-близкото място. И хора — добави той пред разнополовата група, която попиваше всяка негова дума, — предлагам още да не поръчваме бири.

— Нали уж учението свърши! — каза един от ловците на глави, който усещаше натиска от страна на колегите си заради грешката да се противопостави на гуруто още докато думите излизаха от устата му.

— Никога не се знае — каза Сами.

В 5:33 седанът на Вътрешна сигурност и ОНО се откъсна от тротоара — караше Фей, бившето ченге Дейвид беше на предната седалка, а Харис си слагаше колана на задната седалка.

— Час пик е! — провикна се Харис. — Не можем да минем по Рок Крийк Паркуей!

Дейвид пъхна мобилния си телефон в държана, сложи го на микрофонна връзка с централата и пусна джипиеса.

В 5:41 минаха на червено по Кънектикът Авеню и Небраска и профучаха покрай последната прекрасна независима книжарница в Америка.

Гласът на шефа им по телефона:

— Екип, предупреждавам ви, че секретният протокол се активира автоматично, когато системата изпрати евентуален сигнал за тревога от координатите на местоназначението ви и координатите на Кондора. Най-близкият постоянен екип е предизвестен по протокол. Изпратена е група, която би трябвало да стигне на мястото преди вас.

— Заповядайте им да бъдат подкрепление! — обади се Фей. — Никакви действия, преди аз… преди да пристигнем ние.

— Разбрано, но… не съм сигурен, че имам пълномощията за това.

Фей натисна копчето за червената лампа и за сирената. Дейвид извади магнитната въртяща се лампа и я постави върху тавана на колата.

— Какво става, мамка му? — провикна се Харис от задната седалка, докато се носеха, съпътствани от крясъците на сирената, през уличното движение, което се точеше през Вашингтон към Капитолия.

— Не знам! — извика в отговор тя. — Оглеждате се за бяла кола с матирани стъкла!

Часът пик във Вашингтон поглъща скоростните реакции. По което и да е друго време с червената лампа и сирената щяха да стигнат за единайсет минути от последното телефонно обаждане до Единайсета улица в Североизточен Вашингтон. Отне им седемнайсет минути, макар Фей да поемаше всевъзможни рискове, а Харис да пищеше:

— Внимавай! Внимавай!

Колата им рязко спря пред тюркоазената врата в шест и една минута следобед, Фей изключи сирената четири пресечки по-рано, но червената им сигнална лампа отмерваше ритъма по огрените от вечерното слънце градски къщи.

— Харис — задната пресечка, сива дървена ограда. Застани там, където можеш да прикриваш, не допускай никой — ама никой освен мен и Дейвид да премине! Тичай, даваме ти трийсет секунди!

Досаден кучешки лай — откъм заградения вътрешен двор на съседната къща!

Мръсно дребно лаещо кутре!

С извадени пистолети, Дейвид също, трябваше да сме тук отдавна, ама скапанячки като мен не дават и пет пари, стискаше с две ръце дръжката на глока — нямаше цивилни граждани за щастие. Прикова с очи тюркоазената врата, белите пердета на прозорците и на двата етажа бяха дръпнати.

— Джаф! Джаф! Джаф!

Не на тротоара — Дейвид се премества към онзи стълб, без да откъсва очи от прозорците, знае…

— На място! — провиква се бившето бруклинско ченге.

Фей се завъртя рязко…

Мъж, бял, към трийсетте, пистолет, има пистолет, черен автоматичен, насочен към мен!

— Аз съм от Вътрешна сигурност! — провиква се непознатият със сини джинси и синьо найлоново яке. — Жълтият надпис на гърба на якето ми! А ти си Фей. Агент Дозиър. Тук съм по протокол!

Тя го оглежда над дулото на пистолета. Вижда как оръжието му се прицелва в лицето й.

— Джаф! Джаф!

Протоколът е висок и слаб. Има раздърпана рижа брада катинарче, косата му е късо подстригана — зле под държан вид на сърфист.

Той се завърта. Насочва оръжието си към тюркоазената врата.

Дръж го на мушка.

„Защо?“- мисли си Фей, обаче се вслушва в инстинкта си.