Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Спря. Впери поглед в колажа на стената. В отбелязаните с триъгълниче снимки.

Кажете ми какво се опитвам да формулирам !

Нищо. Не чу нищо.

Дъските на пода не проскърцаха.

Никакви призраци. Никакви клонги. Само свистенето на времето по улицата отвън в здрача.

Вин грабна синьото си яке с качулката от стенната закачалка в дневната, хукна нагоре по стълбите и забеляза тъмни пръски, които не бяха от дъжд, не обърна внимание дали конецът за зъби е скъсан. Убийците вече отдавна са си заминали.

Нещата на Вин бяха натъпкани в три кашона, сложени един върху друг в спалнята му. Повечето от тях бяха един бог знае откъде и един бог знае какви, обаче в средния кашон…

Тежеше двайсетина килограма. Вътре имаше книги, обяснимо важни за него. И черно кожено авиаторско яке с цип, увито около предмет с големината на франзела. Разгърна якето и отвътре се показа черна гипсова статуетка на Малтийския сокол. На кого му пука за тази птица? Той измъкна износеното черно кожено яке, тайната, която криеше, превръщайки го в привидно уплътнение, предпазващо чупливо съкровище.

Или поне така се надяваше да са решили „катеричките“, които тайно са ровили в дома му.

Нямаше направени с айпод снимки на това яке, нито на Вин, облечен с него. Нямаше основание за предупреждение за ТО.

Кондора напъха авиаторското черно кожено яке в пазарската торба. Върна кашоните по местата им. Грабна термопотник и гащета от чекмеджето. Чисти чорапи.

Погледни се в огледалото в банята.

Бягаш уплашен.

Отново.

— Да-а-а — каза Кондора на отражението си, на привиденията. — Само че тогава бях млад.

Вземи шишенцето с лекарствата за простата, болкоуспокояващите, бета-блокерите и детския аспирин за болното си сърце, мултивитамините. Пъхни и валиума в ниска дозировка в пазарската чанта — ако останеш жив достатъчно дълго, ще трябва да спиш. Вземи си и четката за зъби.

Подредени в редици антипсихотични успокоителни се блещеха срещу Кондора.

Накарай ги да убият истинския ти аз.

Вин затръшна вратичката на шкафчето.

Измъкна жълти гумени ръкавици изпод мивката в банята.

Не забрави да пъхне в джоба си черното метално фенерче, голямо колкото дебело червило, напълно приемливо и благоразумие за дома на всеки от контингента на „Хора, нуждаещи се от сигурност и надзор“.

Кондора избута столче до голата бяла стена на юрната стълбищна площадка, където често се беше изкушавал да наруши изискването за оперативна готовност и да окачи картина или филмов плакат на, да кажем, размахващ пистолет Лий Марвин и на Анджи Дикинсън от кримката „От упор“, или може би репродукция на картина, каквито купуват туристите в магазинчето за сувенири на „Смитсониън“: „Улица във Венеция“ на Сарджънт, брюнетка с черен шал и бяла рокля минава покрай двама мъже, единият от които е вдигнал глава…

Съсредоточи се!

Вин дръпна колана на карирания халат в червено и черно, закачен в банята, привидно безобидната дреха, която беше купил заради платнения колан — и той наистина щеше да му свърши работа.

Наниза кожения си колан през платнените дръжки на пазарската си торба, така че сега той хем пристягаше панталона, хем придържаше и торбата.

Вин се събу, после върза връзките на обувките си и ги провеси от шията си.

Завърза единия край на колана на халата около летва на столчето, а другия — за левия си глезен, като остави колкото може повече дължина помежду.

За малко да забравя !

Кондора метна мобилния си телефон и той издрънча по коридора към спалнята му.

Извади жълтите гумени ръкавици.

— Джаф! Джаф! Джаф!

Кучета на съседката отвън… По кого лаеше ?

Кондора се качи върху столчето до о, толкова голата бяла стена, пресегна се нагоре…

Ръцете му с жълти гумени ръкавици не оставиха никакви отпечатъци по белия панел на тавана към тясното пространство между него и покрива, широко колкото да изпълзи човек.

— Джаф! Джаф! Джаф!

Вин се хвана за ръба на този отвор, стъпи с лявото си стъпало, завързано с колана от халата, провеси отзад платнената торба, опря обутия с чорап десен крак в голата стена, пое си дълбоко въздух…

Изтласка се нагоре в тясната пролука, като лактите му удържаха тежестта на тялото в отвора на прохода, а левият му крак остана изпънат надолу и привързан за своеобразната площадка за излитане — столчето.

— Джаф! Джаф!

Нещо или някой пред външната врата подлудяваше бялото куче. Кондора отвори люка към покрива.