Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Достатъчно пари за колко… двайсет и четири часа в голям американски град ?

Кондора поклати глава. Колко време издържах първия път ?

В подплатата намери картата „Смарт Прес“ за обществените автобуси и за метрото във Вашингтон. Покупката на картата беше много сполучлив удар: купи я от една дрогерия, докато вниманието на служителя беше погълнато от разстроена майка с плачещо бебе. Бяха единствените хора в яркоосветения магазин, нямаше екип под прикритие, който да види за какво беше похарчил онези трийсет долара.

„Дрогерия“ — помисли си Кондора, докато прибираше картата в пълните с пари джобове на джинсите си.

„Мара Драгс Сюпърстор“ се ширеше на северната страна на пресечката между Девета улица и Пенсилвания Авеню и посрещна Кондора през онзи вторник вечер с плакат за ШЕМЕТНА ПРОЛЕТНА РАЗПРОДАЖБА! на двойната стъклена врата. Той се плъзна в мъглата от ароматизатори със сведена глава заради охранителните камери. Откъм тавана се носеше бездушна инструментална музика.

Не ме забелязвайте. Стискаше дръжката на червената пластмасова количка за покупки и така овладяваше треперенето на ръцете си, докато буташе количката по пътеката. Пазарската му чанта зееше отворена за всякакви проверки, докато той пускаше разни предмети в количката. Не ме спирайте като дребен джебчия.

От редицата със сезонни стоки и стоки с изтичащ срок:

— бейзболна шапка на вашингтонските „Редскинс“ в кафеникаво и златисто;

— изкуствено кафеникаво яке на „Редскинс“ без подплата, размер XXL;

— подобно на раничка бебешко кенгуру, даващо възможност мъничето да се придвижва, привързано точно под туптящото сърце на мама или на татко.

От редицата със санитарни принадлежности:

— три чифта стелки за обувки — ортопедични и ароматизиращи;

— последните огромни черни пластмасови очила с квадратни рамки и без никаква УВ защита, които в най-добрия случай напомняха за покойния велик рокславей Рой Орбисън;

— тюркоазена пластмасова пътническа кутия с хипоалергенни бебешки влажни кърпи със свежо лимоново ухание.

От редицата за бакалски стоки и дреболии:

— най-леката и най-евтина пластмасова бутилка с вода;

— четири протеинови десертчета;

— най-тънката ролка найлоново фолио;

— най-малката ролка „вълшебно“ прозрачно тиксо.

От редицата с козметични продукти:

— пакет от дванайсет памучни козметични тампона с големината на сребърен долар;

— малка ножичка за кожички, единственото острие, което видя в магазина;

— три… не две бутилчици за 3,98 долара течен коригиращ фон дьо тен в Нашия най-тъмен нюанс!

Кондора забута количката си към опашката пред касата. Белокоса жена се затътри към същата каса. С едната си ръка се подпираше на черен бастун, а в другата стискаше кутия с пуканки за микровълнова. Носеше слухов апарат.

Прекрасно прикритие.

— Позволете да ви помогна — каза той на жената с бастуна, избутвайки количката си пред нея на опашката, и взе кутията с пуканките от ръката й.

— Моля? — попита белокосата жена.

Кондора обаче вече беше поставил кутията й върху конвейерната лента на касата, натрупа собствените си покупки зад нея и прошепна на касиерката:

— Съпругата ми обожава пуканки.

— Аха — промърмори касиерката, без да откъсва очи от работата си.

„И без да ни забелязва — помисли си Кондора, — защото ние сме над петдесетте и поради това сме невидими.“

Е, „самотен беглец“, ти никога не си бил тук, тук е бил прошареният съпруг на белокосата полуглуха жена с черен бастун, която обича пуканки.

Кондора плати на касиерката в брой, получи си рестото. Грабна огромната торба, натъпкана с покупки, и забута количката си към изхода.

Провикна се към белокосата възрастна жена зад гърба си:

— Хайде, скъпа.

Моля те, моля те, моля те…

Чу потропването на бастуна й да го сподиря през стъклената плъзгаща се врата към залеза. Чу, че тя не го издаде.

— Който и да си — каза белокосата жена, застанала до него на тротоара, — да знаеш, че дори навремето нямаше да се навия само за пакет пуканки.

Кондора й подаде пуканките.

— Бих пийнала един скоч — каза жената. — Ами ти?

Беше сигурно десетина години по-възрастна от него.

Навършила беше пълнолетие преди епохата на рокендрола. Отдавна беше зарязала страха. Живееше самичка и спокойно очакваше момента.

— Бързам — отговори й той. — Обаче ти си прекрасна.

Закрачи решително по Пенсилвания Авеню към купола на Капитолия. Зави надясно по Осма улица преди търговските сгради на Капитолия, където на банкоматите имаше охранителни камери, които непрекъснато записваха. С по една торба с покупки във всяка ръка той мина покрай майка с бебе в бебешко столче в джипа, който жената паркираше. Не ги нападай заради колата й.