Ли Чайлд - Минало време

— Защото не искате проблеми?

— Ако бяхте на мое място, щяхте ли да искате?

— Не — призна Ричър. — Винаги съм смятал, че е най-добре да избягваме проблемите. Мога да споделя, че това е един от принципите, които следвам в живота.

— Което означава ли, че изповядваме един и същ принцип?

— Нещо повече, изповядваме един и същ набор от принципи. Може би само слагаме акцента на различни места.

— Не се шегувам — каза Шоу. — Не искам проблеми.

— Спокойно — отвърна Ричър. — Ще си тръгна. И бездруго не се задържам никъде. Стига преди това да намеря Райънтаун.

— Без никакви условности, моля. Не ми казвайте какво трябва да свършите преди това. Говоря напълно сериозно. Не искам проблеми в моя град.

— Райънтаун не е ваш. Ако не ми вярвате, направете справка в окръжните архиви. Служителят там лесно ще изясни въпроса.

— За онези типове от Бостън всичко наоколо е Лакония. Ще пристигнат още утре и ще започнат да задават въпроси. Ще питат дали някой е виждал едър тип е превързана ръка.

— Утре? — попита Ричър.

— Няма да оставят нещата така.

— Но до утре мога спокойно да се движа по околните пътища.

— Това е проблемът с условията и условностите. Утре пак ще продължите да обикаляте. И вдругиден… Те могат да изпратят десет души в града, преди да разберете дали някога ще откриете Райънтаун или не. Днес тези изоставени места са просто едни дупки в земята. Кой може да каже какво е имало там преди сто години? Моля ви да ми направите една голяма услуга. Намерете някоя дупка в земята, която и да било, наречете я Райънтаун и се махнете от тук. Тръгнете, без да спирате, за предпочитане по права линия. И най-добре на изток, север или запад.

Ричър кимна, обърна се и продължи по пътя, без да погледне нито веднъж назад. Зад гърба му се разнесоха свистенето на гумите и скърцането на кормилната уредба на колата, след което колелата се затъркаляха в посока към града. Ричър продължи в равномерно темпо, поддържайки скорост от шест километра в час, което не бе толкова трудно в сутрешната прохлада. Пътят лежеше изцяло в сянката на околните дървета.

Ричър погледна картата, преди да завие наляво. Отклонението водеше към защрихована в сиво област, в която нямаше вода. Ричър обаче се намираше точно там, където искаше да бъде. Вървеше точно по избрания маршрут. Картата се оказа добра. Оставаха му още десет километра.

И той продължи да върви.

Пати и Шорти не помръднаха от леглото дълго след изгрева на слънцето. Взираха се в багажа си в продължение на часове. Като хипнотизирани. Не бяха в състояние да осмислят неочаквания обрат. Сякаш никога не бяха изминавали онези три километра, бутайки тежко натовареното атеве. Но го бяха направили. И прахосали дълги часове. Бяха преодолели разстоянието с много труд и пот на челото. Напразно. Не бяха постигнали абсолютно нищо. Пълна нула. И бяха преглътнали горчив хап.

— Смяташ ли, че онази история за колежанчетата е истина? — попита Пати.

— Ти луда ли си? — възкликна Шорти. — Нали самите ние замъкнахме багажа там!

— Нямах предвид този път. Знаеш, че хлапетата понякога устройват подобни шеги.

— Не знам — отвърна Шорти. — Нямам опит с тези неща. Но предполагам, че може и да е така. Звучи логично. Защото Питър не знае, че сами сме занесли куфара и саковете. Знае само, че ги е открил скрити в храсталака. Как може да си го обясни? Сигурно се е сетил за някоя случка от миналото и е решил, че това се повтаря отново. Което не е така, но предполага, че миналата история може и да е вярна. Как иначе ще се сети за нея?

— Това се нарича кръгова логика.

— Така ли?

— Но всъщност няма значение. Важно е онова, което той каза. А думите ми прозвучаха странно.

— Кое по-точно?

— Че колежанчетата непрекъснато крадат табелите на мотела.

— Може и така да е. Може това да е причината табелите да липсват.

— Но непрекъснато означава отново и отново, година след година.

— Предполагам.

— Като онази твоя нива в ниското, която се наводнява непрекъснато.

— Да, така е. Както сама каза, отново и отново, година след година.

— Именно. Човек казва непрекъснато, когато говори от опит, продължителен опит. После Питър спомена как смятали, че онази история с кражбите на багаж е приключила преди две години. За да приключи нещо, трябва преди това да се е случило, тоест те трябва да са имали проблеми с кражбите на багаж. В продължение на поне една година, да речем. Цял един цикъл, който обхваща и двата семестъра. Не се съмнявам, че студентите вършат разни щуротии от време на време.