Ли Чайлд - Минало време

Пати го извади. Беше голямо, масивно, тежко. Студено и твърдо. Тя го притисна към дланта си и го включи. Завъртя леко ръка и позволи на част от светлината да озари стаята. Лъчът бе порозовял от близостта с дланта й. Фенерчето беше от известен производител. Пати имаше чувството, че е направено от солиден блок самолетен алуминий. В предната му част бяха разположени множество светодиоди, които наподобяваха око на насекомо.

Тя отново надзърна в кашона. Второто фенерче бе на мястото си, притиснато между пакети номер девет, десет, единайсет и дванайсет. Част от зърнените блокчета около него се бяха начупили и разронили. Една от кутийките със стафиди беше смачкана. Фенерчето несъмнено бе поставено впоследствие. Тя огледа внимателно лентата тиксо, която бе разрязала. Откри всъщност две ленти. Първата, поставена от производителя, а втората — от Марк или някой друг, когато бяха запечатали кашона, след като бяха поставили фенерчетата в него.

Какво още криеше Марк от тях?

Пати тръгна към вратата, изрита сгънатата обувка на Шорти и открехна вратата, колкото да се промъкне навън. Махна дланта си от предната част на фенерчето и то хвърли ярък сноп светлина. Пати тръгна към хондата, пристъпвайки боса по камъните. Отвори предната дясна врата. Лостът за отваряне на предния капак се намираше до левия й крак. Беше го виждала милион пъти. Широк черен лост. Дръпна го. Капакът подскочи рязко на два-три сантиметра над шасито, а в тихата нощ изщракването на пружината прозвуча като сблъсък на магистралата.

Пати изключи фенерчето и зачака. Никой не се появи. Не светнаха и прозорците на къщата. Тя отново включи фенерчето. Мина пред колата и вдигна капака. Подпря го с металната пръчка, предназначена за целта. Пати работеше в дъскорезница и разбираше от машини. Погледна наляво, надясно, наведе глава и откри това, което търсеше.

Моментът на истината.

Той знае какъв е проблемът. И преди е попадал на подобни случаи. Тръбите на климатика, които водят към арматурното табло, минавали близо до някакъв чип.

Пати се приведе напред. Държеше фенерчето, насочено право напред като медицинска сонда. Насочи го първо в едната, после в другата посока.

Пати Сандстром с лекота откри задната част на арматурното табло. Оказа се гол пластмасов панел, оребрен за по-голяма здравина, посивял и покрит с мръсотия, а под нея — тънък слой звукоизолация, започнала вече да се отлепва. През таблото минаваха всевъзможни жици, маркучи, тръби. Повечето са свързани с електрическата система, предположи тя. Горещата вода от радиатора на климатика би трябвало да минава през дебел маркуч. С диаметър поне два-три сантиметра, солиден, подсилен. И несъмнено дублиран с идентичен маркуч, който да отвежда водата в обратната посока. Това изискваше принципът на циркулацията. Или по-точно, водната помпа. Която, както бе казал Питър, спира да работи с изключването на двигателя.

Пати замести лъча на фенерчето ту насам, ту натам.

Откри два черни маркуча, свързани с блока на двигателя. Други кандидати нямаше. Пати ги проследи с помощта на фенерчето. Те минаваха ниско долу и влизаха в купето. А после изчезваха зад конзолата в пода, непосредствено до скоростната кутия. Климатикът бе разположен точно над този отвор.

Тръбите на климатика водят към арматурното табло.

Не, не водят, помисли си Пати.

Провери маркучите отново и отново. Изобщо не минаваха покрай арматурното табло, а отдолу, на нивото на педалите. Много по-ниско от арматурното табло. Освен това около тях нямаше нищо друго. Масивни метални части, до една покрити с кал и мръсотия. И никакви жици. Нищо уязвимо. Нищо, което да пострада от висока температура. И никакви черни кутии с електронни чипове.

Пати се изправи. Огледа къщата. Беше потънала в тишина. Призрачният силует на плевнята се открояваше на фона на нощното небе. И деветте атевета бяха паркирани в стройни редици. Пати угаси фенерчето и се върна в стаята. Пристъпи към леглото и събуди Шорти. Той се стресна и се изправи рязко, после се огледа, да не би някой непознат да е влязъл в стаята.

Не видя никого.

— Какво има? — попита Шорти.

— Тръбите на климатика не минават покрай арматурното табло — каза Пати.

— Какво? — повтори Шорти.

— Проверих — обясни му тя. — С едно от фенерчетата, които ни дадоха.

— Кога?

— Току-що!

— Защо?

— Събудих се. Мъчеше ме усещането, че нещо не е наред.

— Свалила си арматурното табло?